„АДСКИ ХУБАВО”

 Думите са важно нещо. Когато започнем да ги източваме от съдържание или да сменяме значението им, това е промяна на обществения договор и настава объркване. Ако някой започне да нарича вратата прозорец или телефона телевизор, с това той внася хаос и недоумение. Нанесен е удар на езика като основно средство за общуване между хората. От това страда самото общуване.

 Не знам кой го е измислил това „адски”. Сигурно си е мислил, че е изключително оригинален. Адски оригинален. Странни изрази: адски весело, адски приятно, адски забавно.

 Тези изрази спадат към категорията на оксимороните, т.е. словесни съчетания на логически противоречиви думи. Такова е „дървено желязо”. Желязото не може да е дървено, а само и единствено желязно. Адското не може да е нито приятно, нито забавно, нито весело. Адското е ужасно, гибелно, непоносимо. Най-лошото на адското е, че то означава край на всякакви надежди, пълна безизходица, безвъзвратно набутване в задънена улица, от която няма излизане.

 Лошото е, че доста хора харесват такива нелепи изрази и смятат, че като ги употребяват, се присъединяват към някаква въображаема група от по-будни, по-прозорливи, по-модерни хора, които отхвърлят традиционния език и си създават свой. Правят си жаргон за вътрешноведомствена употреба, показвайки на непосветените, че тук не е за тях, че това е клуб на аристократите, в който плебеите нямат право да влизат.

 В действителност повтарянето на нелогични, нелепи, глупави, снобски изрази се превръща в прикритие на собствената душевна нищета, механично присъединяване към някакво несъществуващо прогресивно общество по много лесен и безболезнен начин. Просто научаваш няколко израза, започваш да ги употребяваш ни в клин, ни в ръкав и вече си в елита, напуснал си задръстеното простолюдие.

 Това е част от поп културата, която предлага много лесен начин на хората, предимно младите, да минат за „отворени” и „печени”. Елементарно е, лесно е, достъпно е за всекиго. Всеки може да ги научи тези заветни думи и... готово, вече е вътре, при най-добрите.

 Да се чудим ли тогава, че хората стават все по-самотни, неразбиращи се, отчуждени, враждебни, че неудовлетворението от живота става все по-дълбоко и труднопоправимо? Беднотията на душата не може да се компенсира с плитки промени в говоренето, облеклото, поведението. А от нея тръгват всичките беди, които адски бързо съсипват човека и го дърпат като воденичен камък към дъното.