Вторник, 22.10.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона." Лука 16:13

OnLine
RSS Facebook Twitter

Codex Alexandrinus

Main Pic
Публикувана: 08.10.2006
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 414
Коментари: 0

Codex Alexandrinus или Александрийският кодекс е унциален ръкопис от 450 г. Първоначално е съдържал Стария и Новия завет, но във вида, достигнал до нас, липсват по-голямата част от Матей, част от Йоан и II Коринтяни. Съдържа Евангелията, Деяния на апостолите, Послaнията и Откровение.

Codex Alexandrinus е най-добрият представител на византийските семейства ръкописи. Неговият краен текст е завършен в Антиохия и пренесен в Константинопол, откъдето е преписван и разпращан по цялата Византийска империя. В по-голямата си част текстът на Евангелията в Codex Alexandrinus следва византийски оригинал. Но на места използва източниците на Деяния на апостолите и Посланията са предимно александрийски. Текстът на Откровение се счита за един от най-запазените до днес.

Главните букви в текста са характерни с блоковата си форма, която изисква изписването на всяка буква с равен размер, като между две невидими паралелни и хоризонтални линии. Присъства и блоково повторение, характерно за унциалните букви. Текстът е разделен на глави и подзаглавия (кратки описания на съдържанието на пасажа), като е използвана значително уголемена начална буква, за да обозначи нов параграф.

Кирил Лукар, патриарх на Александрия, взима ръкописа със себе си, след като е изпратен в Константинопол през 1621 г. Шест години по-късно кодексът е пренесен в Англия и подарен на английския крал Чарлз I.

По същото време в Англия е публикуван известният английски превод King James, носещ името на спонсориралия проекта крал Джеймс I. Изданието на този текст е завидно постижение на църковната политика в тогавашна Англия за достигане с Библията до всеки вярващ на говорим език. Под опеката на Джеймс I преводът е успешно издаден и широко разпространен в англоговорещия свят, който вече включва и откритата век по-рано Северна Америка.

Въпреки революционността на идеята, причинила издаването на King James през 1611 г., преводът съвсем не е перфектен. Работата по печата и стила на английския текст е припряна и с много грешки. Ще са нужни многобройни ревизии и издания, преди да се изчистят чисто стилистични и граматически пропуски. Самият превод е компилация от усилията на преводаческа колегия, която широко базира текста върху незавършения в странство английски превод на Уилям Тиндейл. Базисният текст, използван за превода, е добре познатият Текстус Рецептус, чието сравнение с новооткрития Codex Alexandrinus е, меко казано, проблематично поради поредица от текстови несъответствия. Това от своя страна прави пренасянето на Codex Alexandrinus в Англия явна заплаха за превода King James. Успешният завършек на тази мисия се дължи на задълбочените дипломатически усилия на сър Томас Рой, английския посланик във Високата порта.

Томас Рой пристига в Константинопол през декември 1621 г., за да замени английския посланик в Турция, сър Джон Айри. Връзката му с патриарх Кирил започва с опита на френския посланик да привлече Гръцката патриаршия и да я постави под влиянието на Римокатолическата църква. Чрез многобройни подкупи на великия везир патриарх Кирил е неколкократно заточван, но с помощта на сър Томас Рой позицията му е последователно възстановявана.

В този контекст започва приготовлението по предаването на Codex Alexandrinus. Около 1625 г. Рой предлага на патриарх Кирил да обзаведе модерна библиотека с класическа литература за нуждите на Гръцката църква. В замяна той приема голям брой антики, между които и няколко старогръцки ръкописа. Самият Рой не обръща особено внимание на факта, че между тях е и Codex Alexandrinus.

Първото споменаване на кодекса намираме в писмо на Рой до ърла на Ариндел през януари 1624 г., в което той описва ръкописа като „автографна цяла [sic] Библия, написана от ръката на Текла, протомъченик гръцки от времето на св. Павел”. През 1625 г. кореспонденцията на посланика изрежда списък от приетите вещи, между които бегло споменава отново кодекса като „един стар и голям ръкопис на арабски, принадлежал в древността на патриарха на Александрия и пренесен от Кирил. [Ръкописът], ако не греша, не е споменат от Бароний и от Бини...”

Въпреки важността на ръкописа неизвестно защо пренасянето му в Англия се забавя. Приготвен като подарък за крал Джеймс I, Codex Alexandrinus пристига в Англия едва след смъртта на монарха. През 1627 г. е представен като подарък на наследника на трона Чарлз I.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg