Codex Sinaiticus

Codex Sinaiticus (01), отбелязван и с първата буква от еврейската азбука алеф. Унциален ръкопис, датиращ от 350 г. Единственият унциал, съдържащ целия Нов завет с голяма част от LXX. Съдържа 148 листа, включващи и апокрифните Посланието на Варнава и Пастиря от Хермас. В подредбата на новозаветните книги Павловите послания са преди Деяния на апостолите, а Евреите следват II Солунци. Страниците на ръкописа са 38х34 см. Codex Sinaiticus е единственият новозаветен ръкопис, писан в четири колони на страница. Единствено поетичните книги са в две колони. Всяка колона има по 48 реда, с изключение на посланията до църквите, които са с по 47 реда. Текстът е без акценти и пунктуация. Писан е в Александрия от три или дори четири отделни писаря и се счита за александрийски текст (без първите седем глави на Йоан, които са вероятно западни).

Император Юстиниан го намира през 530 г. и го предава на манастира „Св. Екатерина” в Синай. Там ръкописът е запазен до 1844 г., когато е открит от Константин фон Тишендорф, който е на посещение в манастира под патронажа на саксонския крал Фридрих Август. Тишендорф открива 43 листа, съдържащи Летописи, Еремия, Неемия и Естир. Той не успява да закупи фрагменти от същия ръкопис, съдържащи Исая и Макавеите. Две години по-късно публикува откритието си под заглавие Codex Friderico-Augustanus

През 1853 г. Тишендорф купува два къси фрагмента от Битие. Едва през 1859 г., при третото си посещение под патронажа на цар Александър II, той успява да намери голямата част от кодекса, съдържаща голяма част от Стария завет и целия Нов завет. Факсимиле на кодекса в четири тома е публикувано през 1862 г. с 21 литографии от ръкописа. Критично издание на Новия завет Тишендорф публикува през 1863 г. На Рождество 1933 г. бившият СССР продава кодекса, с изключение на 5 фрагмента, за 100 000 лири на Британската библиотека, където е изложен и днес. През 1975 г. в манастира „Св. Екатерина” са открити още 12 фрагмента от кодекса.

Атаките срещу кодекса започват с откритието му. В Англия се смятало, че е писан през 1839 г. от Симонидий (грък по произход). Руският монах Порфирий Успенски твърдял, че кодексът е сборник от древни ереси. Тези обвинения са отхвърлени от Фон Тишендорф в защитата на кодекса в „Anfechtungen der Sinai-Bibel” („Нападките срещу синайската Библия”) и в „Waffen der Finsternis gegen die Sinai-Bibel” („Оръжия на тъмнината срещу синайската Библия”).

Аргументите варират от сериозни схоластични изследвания до анекдотични истории за произхода на ръкописа. Между тях е и версията, че Codex Sinaiticus е намерен сред куп изхвърлени книжа, определени за изгаряне. Истината е, че ръкописът е бил пазен от настойника на манастира сред личните му книжа в килията му, увит в червен плат, за да бъде съхранен. Би било неразумно да се предположи, че сериозен учен като Фон Тишендорф ще закупи ръкопис, който е определен за изгаряне, и впоследствие ще направи поредица от пътувания, за да открие остатъците му и да го възстанови в оригиналната му форма.

В заключение: въпреки многобройните атаки Codex Sinaiticus е считан от новозаветните критици като втората най-стара запазена до днес Библия и един от най-авторитетните и пълни ранни библейски ръкописи. Текстът му е интегриран в критичните издания на Новия завет на Уескот и Хорт, а впоследствие и от изданията на „Нестле–Аланд” и на Обединените библейски общества – достатъчно доказателство за валидността на текста.