Подмяна

Странни промени се случват с нашите избраници. Кой казва, че хората не се променят? Променят се, и то толкова бързо, колкото Савел от гонител на християните сам стана християнин. Само че не говоря за такава чудесна промяна, а за нещо грозно, за един стар и тъп номер, повтарян хиляди пъти.

Преди 5 години избрахме за наш държавен глава другаря Първанов. Той май сам беше изненадан, че стана не какво да е, а цял президент. Това разтърсващо изживяване го превърна в нещо като нов човек. До този момент той пишеше мили писма на другаря си Милошевич и другаря си Саддам, сипеше огън и жупел против ДПС, отричаше НАТО и все гледаше на изток, към страната, кат която няма друга на света. Същият този човек позволи страната ни и да влезе в НАТО, и да имаме американски бази, и да станем част от ЕС. Каква промяна!

Сега всички се питат с ужас, какво ще стане, ако новият Левски, любителят на Вагнер и на Фюрера, белокосият народен любимец с черни дрехи Волен бъде избран за президент. Край на всичко, вън американците, вън НАТО, Доган в затвора, предателите – застреляни.

Май нищо такова няма да стане, а ще стане същата комедия, която ни изигра и другарят Първанов. Сърдитият Волен въобще няма да тикне Доган в затвора, ами може двамцата да извъртят заедно някой бизнес. Няма да изгони американските бази, а може и още да покани, че дори и турски бази да пусне. Няма да осъди грабителите на народа – това стадо грухтящи прасета, а ще се гмурне и той сред тях, вече като човек с много по-голяма власт.

Не знам защо ли тия наши хорица, сърдити чичковци и лелки от села и градове, така лесно хващат вяра. Не виждат ли, че зорът на техните любимци е веднъж да се вкопчат във властта и веднага ги напада пълна амнезия, забравят какво са говорили, с кого са играли хоро, кого са призовавали към атака.

Страшното не е, че някой нацист, комунист, расист или нещо подобно ще вземе властта. Страшното е, че който я вземе, веднага сваля маската. Разбираме, че сме си дали гласа не за този, когото виждаме, а за другия, който се крие зад него. Това продължава вече толкова много години и нищо не можем да направим. Не можем, защото силно се очароваме, а после силно се разочароваме.

Не са виновни те. На политиците това им е работата – да използват властта за свои цели. Работата на народа е да не им позволява да го правят.