Моята 2000-годишна приятелка

Имам една приятелка, която е на 2000 години. Разбира се, тя не е жива. Все пак аз я разбирам добре. Можем да прочетем за моята приятелка в Библията, в Йоан 4. Тя е самарянката. Аз много обичам да мисля за нея и за срещата й с Исус. Чувствам се особено, когато размишлявам за Божията святост – срамувам се и в мен се поражда вина. Но когато осъзная Божията любов, показана чрез Исус, имам мир и надежда. Мисля си, че същото нещо се е случило и със самарянката.

Нека да помислим за тази жена. Според мен тя не е имала проблем само с греховете, които е вършила, но и със самата себе си. Когато Исус започва да говори с нея и да я пита за водата, първата й реакция е на учудване от това, че той разговаря с нея, защото е жена. По онова време да бъдеш жена не е било толкова хубаво... Когато са се молили, мъжете са благодарели на Бога, че не са жени. Фактът, че тя беше жена, не отблъсна Исус. Той я видя като достоен човек, с когото може да разговаря.

Когато продължи да говори с Него, тя изтъкна факта, че е от Самария. Тогава Исус й каза, че ако знае с кого разговаря, тя ще поиска от Него „жива вода”. Ако тази жена наистина знаеше кой е Исус, че Той я е създал, нямаше да се оплаква нито, че е жена, нито че е самарянка! Тя щеше да знае, че е точно такава, каквато Небесният й баща искаше да бъде. Щеше да е наясно, че Той е запланувал живота й и раждането й е точно според волята Му.

Защо тя се чувства толкова зле за неща, които не са в нейната власт? Защо хората около нея (а и самата тя!) си мислеха, че точно тези неща я правят недостойна? Вероятно цял живот се е оплаквала от ситуацията си. Но за Исус нейните проблеми не са проблеми, защото Той би изпълнил всяко дълбоко желание на сърцето й.

Имаме ли нещо подобно в нашия живот? Какво мислиш за себе си като човек, създаден от Бога? Ако има неща, които не ти харесват, можеш ли да ги промениш? Ако не можеш, какво ще направиш? Ще се оплакваш ли и ще изгубиш ли възможността да общуваш с Исус Христос? И какво са нещата, които мислят другите за нас? Както юдеите мислят лошо за самаряните и за жените, вероятно и хората не мислят само хубави неща за нас. Може би няма да ни разберат. Колко ще отдаваме значение на мнението на други за нас?

Нека да продължим да мислим за нашата приятелка. Какво направи тя, след като Исус й предложи живата вода? Тя започна да му се кара! Тя се превърна във философ, който говори за историята. Тя първо гледа на себе си и на това, коя е тя според това, което другите мислят за нея. Изглежда, че тя предпочита да спори с Исус, вместо да получи онова, което Той има да й даде!

Най-накрая самарянката поиска от Исус истинската жива вода. Тя позна, че има нужда. Но каква беше нуждата й? Исус искаше да пробие дълбоко в сърцето й. Когато тя Го помоли за водата, Той поиска от нея да доведе мъжа си. Исус желаеше да стигне до сърцето на тази жена! Той вече знаеше какво е състоянието й. Знаеше и какво точно ще каже тя.

Следващия път ще продължим да говорим за тази жена. Надявам се, че ще научим нещо от нея!