Обещаната земя

Нова година винаги е бил празник, на който имаме възможността да започнем наново, за някои – на чисто. Не мога да си спомня колко често като малък съм се опитвал и решавал да премина в новата година като по-подредено дете или като по-добър ученик.

Израел беше в такава ситуация. Те бяха излезли от Египет (тяхното минало), прекосиха Червено море, минаха през пустинята Кадис-варни и сега се намираха на Източният бряг на река Йордан, виждайки Обещаната земя. Мойсей, който ги бе водил цели 40 години, на когото Бог му даде само да зърне Обещаната земя, но не и да влезе в нея, е застанал на планината Нево и проповядва една от последните си проповеди на Божия народ (Вт. 11:10–24).

Това, върху което искам да се спрем, е само един стих – ст. 11. Мисля, че той е толкова адекватен за теб и мен, навлизащи в новата година, колкото бе адекватен и за израелтяните, които навлизаха в една нова земя.

„А земята, която ще вземете за притежание, е земя, богата с гори и долини, която пие вода от дъжда на небето“ (Вт. 11:11).

Като страстен ученик на Библията веднага трябва да спомена, че еврейската дума, преведена на български като гори, всъщност означава хълм, планина или хълмисто място. Еврейската дума е הַר и се произнася хер. Това е важно уточнение, както ще видим по-нататък.

Какво иска да ни каже Бог чрез тази история? Той казва, че ще се погрижи за всяка наша нужда. Господ е източникът ни за всичко. Точно както Обещаната земя, така и нашата земя ще „пие вода от дъжда на небето“. Колко пъти сме били в ситуации, в които надеждата сякаш е умряла, а надеждата умира последна? В такива моменти сме усещали как източниците ни на сила са започнали да се изчерпват, но сме и били свидетели как Бог излива от небето благословение върху нас. Преминавайки в 2012 г., нека си спомним, че Бог е нашият източник за всичко.

Мойсей напомни на израелтяните, че земята, в която са щели да влязат, е била с „хълмове и долини“. Бог никога не ни е обещал, че пътят на живота ни ще бъде лесен. Невинаги се намираме на върха, понякога както израелтяните минаваме и през долини. И понякога, от време на време, но не толкова често, ние се изправяме пред планина – толкова висока и широка, че по човешки изглежда невъзможна за изкачване.

Да, и наистина Обещаната земя е земя, богата на хълмове и долини. Преди две години успях с очите си да видя това описание, което Господ даде на израелския народ. Успях да вървя през долината Кидрон и през Вади Келт. В Израел има много високи планини, като Масада и Хермонската планина. И наистина, не отне много време на Божия народ да открие, че земята наистина е пълна с хълмове и долини. При влизането си те победиха добре укрепения град Ерихон, но само след дни те навлязоха в долината на поражението Гай.

Същото важи и за нас в нашето преминаване към новата година. Пътят ни ще бъде осеян с хълмове и долини, че дори и понякога с планини. Ние трябва да сме благодарни на Бог и за двете. Много често, когато сме в долините, ние забравяме за планините и често за жалост, когато сме на върха на планините, забравяме за долините. И двете са важни неща за нас. Ако няма долини, няма да има и планини. Ние никога не научаваме духовни уроци, когато сме на планината. Бог ни учи в моментите, когато сме в долините, да Му се доверяваме, да зависим от Него – живия Бог, да ни извади оттам. Планините служат с цел да видим голямата картина, да видим потенциала, който имаме, за да ни се даде дух на окуражение за живот по Бога. Долините обаче са местата, където ставаме повече и повече съобразни с Христос – нашия Господар. Ние никога не бихме избрали долините, но нашите пътища не са Божите пътища. Ако се замислим, четейки Библията, ще видим, че Бог е Бог на планините, но Бог е Бог и на долините.

Спомняте ли си какво каза Илия на Ахав, когато Венадад, най-жестокият генерал, който е водил армия, обсажда Самария? Илия каза: „Понеже сирийците казаха: Йехова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Йехова“ (ІІІ Цар. 20:28). Годината 2012 ще бъде година на планини и долини.

Но нека пак се върнем към стих 11. Забележете, че както израелтяните навлязоха в Обещаната земя с обещанието за Божието снабдяване, така и ние можем да навлезем в новата година със същото обещание. Това е земя, „която пие вода от дъжда на небето“. Това означава само едно за теб и мен: Бог снабдява по един свръхестествен начин.

За израелтяните Обещаната земя бе много по-различна от египетската. Мойсей им напомняше, че земята, която ще населят, „не е както Египетската земя, от която излязохте, където сееше жито и го напояваше с краката си“ (Вт. 11:10). Каква е разликата? Египетската земя зависеше от човешка намеса. Там няма много дъжд. Единственият източник на вода е река Нил и тя е преливала веднъж годишно. За да се напои земята, е трябвал къртовски труд – копане с ръце и крака на напоителни канали. В Египет всичко е ставало с човешки усилия. Мотото на земята там е било „Работа, работа и пак работа.“ В Египет не е имало нужда от Бог. Водата се е съхранявала в дупки, изкопани от хората, и после е била изваждана от тези дупки, за да напои почвата. Египет не е зависел от Бог, както е зависел Ханаан.

В днешно време има много църкви, много християни, които живеят така, както живяха израелтяните в Египет. Те разчитат само на човешките си ресурси и на човешките си умения. Те сами си копаят каналите, нямат нужда от Бог. Те започват служения, без да търсят Неговото благословение. Повечето неща в тези църкви стават благодарение на човешките усилия.

В Обещаната земя не е така. Тя „пие вода от дъжда на небето“. Ханаанската земя е била и все още е напълно зависима от Бог. Дъждът е бил Божи дар. Неслучайно Бог е избрал това да е земята, където да започне Църквата Христова. Първото послание към коринтяните ни напомня, че това, което се случи с израелтяните, е било за наш пример: „А в тези неща те ни станаха поучителен пример“ (І Кор. 10:6).

При преминаването си към новата година нека имаме уверението, че същият Бог, Който изпраща дъжд от небето, ще бъде с нас. Да, ще е година с много хълмове и долини, но ще е година, която „пие вода от дъжда на небето“. Нека знаем, че през 2012 г. ние ще сме напълно зависими от свръхестествената сила и грижа на Бог. Бог ни е единственият истински източник на сила и благословения.