Петък, 29.03.2024
Бихте ли се представили накратко?
Казвам се Ервин Дамсон и съм от Щутгарт. Почти 30 години, по време на комунистическия режим работех, като мисионер в Източна Европа към мисията “Светлина за Изтока”. Тази мисия помагаше както на християни в България, така и на вярващи от цяла Източна Европа. Чрез нея имам и своите приятели в България и сега сме дошли да ги посетим.
Аз съм Герда Дармсон, съпругата на Ервин. Не можех да пътувам и да участвам в тази мисия – ние имаме три деца. Така че по времето, когато Ервин пътуваше, изпълнявах ролята на майка и на баща.
Вашата мисия е известна сред вярващи в България. По време на комунизма е помагали за разпространението на Библията. Бихте ли споделили нещо повече за това?
През този период вкарвахме нелегално Библии и християнска литература във вашата страна. Не беше лесно, защото България беше от държавите със строг комунистически режим, затова и митничарите бяха изключително внимателни. Както сами знаете, доста пастори бяха сериозно преследвани и имаха ограничена свобода. Но въпреки това Господ Исус Христос ни помагаше и успявахме да внесем християнска литература. За нас бе важно, че можехме да посещаваме приятелите си. Тогава един немски проповедник баптист поучаваше тук и с това помагаше на братята и сестрите да устоят в онези тежки времена. Естествено, помагали сме и материално на тези, които имаха нужда. Но това не беше най-важното, защото ние се чувствахме части от едно тяло, а когато една част страда, другите състрадават. За тези преживявания от България писахме в пресата на Запад, за да може обществеността там да разбере колко е трудно да живееш като християнин в една комунистическа страна.
Знаем, че сте внасяли хиляди Библии и в бившия Съветски съюз.
Основно работехме в бившия СССР, но и в Румъния, Полша, Чехословакия и въобще в целия Източен блок.
Годишно сме разпространявали около 400–500 хил. Библии (джобен формат). Освен това излъчвахме радиопредаване на руски език, за което, естествено, нямаше митничари да го следят и спират.
Герда, вие участвате в женска мисия за молитва, сигурно подкрепяте немалко мисионери...
Да, от 20 години съм член на Немската женска мисия за молитва. Ние се молим за мисионерки и най-вече за тези, които живеят сами. На жените, които нямат съпруг и семейство, им е още по-трудно. Срещаме се веднъж месечно, имаме молитвен лист и се молим за тези жени от цял свят.
Как подкрепяхте съпруга си през годините?
Това не беше никак лесно. Но с времето осъзнах, че мъжът ми ще се занимава с тази дейност. Аргументът му беше следният: Божият план би могъл да ме прати и в Африка, тогава щеше да е още по-трудно. Така че Източна Европа и в частност България е много по-добре. Беше убедителен. С годините забелязах, че подкрепата е свързана с покорството към Бога и постепенно то се превърна в благодарност.
Ервин, сега се занимавате с нещо съвсем различно...
Да, след 30 мисионерски години съм част от друго обединение – “Лудвиг Хофакер”. Това дружество се намира във Вюртемберг. Името си носи от един проповедник, носител на съживление, който е починал през 1828 г., на 28 години. Но той проповядвал толкова вдъхновено Божието Слово, че някои хора пътували по 30 км, за да слушат неговите проповеди и поучения. Той имал едно-единствено послание: “Ела при Исус!” – типичната проповед на един проповедник, носител на съживление. Този мъж иначе бил болен, но Господ го използвал по забележителен начин. В неговата слабост Божията сила се изразявала мощно във Вюртемберг.
Сега, като лютеранска църква, ние сме част от Държавния синод, който има 2,5 милиона членове. За нас неподправеното Божие Слово е на първо място, както и обръщението и покаянието към Исус. Тази доктрина е основна за пиетизма.
Какъв бе поводът за гостуването ви у нас?
С проф. Дечко Свиленов се познаваме още от времето на комунистическия режим, когато сме го подкрепяли в неговата дейност и сме пращали християнска литература. Дойдохме да го насърчим, да видим как върви духовната работа в България. Празнуваме нашето 25-годишно приятелство!
В България беше извършено още едно Божие дело – около 2 милиона детски Библии и учебници по християнска етика бяха раздадени в държавните училища, за което неотдавна имахме интервю с проф. Свиленов...
Проектът “Детски Библии за първи клас” ни е познат. Това е стратегическа работа, семе на надеждата. Ние се молим и се надяваме, че у детските сърца ще се породи желание да познаят Исус Христос.
Какво пожелавате на читателите ни?
Пожелаваме им винаги да държат надеждата си в Христос!
29.03
Засилени репресии над украински църкви в контролирани от Русия територии
29.03
130 от отвлечените ученици в Нигерия са освободени
29.03
Чарлз III призова към добри дела по примера на Христос
28.03
Финландските църкви и законът за брака
28.03
Библията, Църквата и Израел
28.03
Божият суверенитет
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите