Сряда, 20.11.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал." 1 Йоан 3:23

OnLine
RSS Facebook Twitter

Кодекс Уошингтонианус

Main Pic
Публикувана: 14.12.2006
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 627
Коментари: 0
Кодекс Уошингтонианус, отбелязван с латинската буква W (или 032), е палимпсест от 4.–5. век, който съдържа четирите Евангелия. Текстът на Йоан 1:1–5:11 е заместен с по-нов препис. Липсват Марк 15:13–38 и Йоан 14:26–16:7. Кодексът е купен от Чарлз Фриър в Египет през 1906 г. и се съхранява в столицата Вашингтон. Ръкописът има 187 листа (372 страници) с размер 21 на 14 см, поставени в дървени корици. Текстът е изписан с кафяво мастило в една колона от 30 реда. Той е определено византийски в Матей, западен в Марк 1:1–5:30, кесарийски в Марк 5:31–16:20 и александрийски в Лука 1:1–8:12. Византийският източник е използван отново за Лука 8:13–24:53. Йоан 1:1–5:11 е написан с различен почерк, носещ египетски характеристики, а Йоан 5:12–21:25 е заимстван от александрийски текст. Думите са изписани без разстояния помежду им, почти без акценти. Ръкописът е подготвен от двама души, чиято работа придружават много поправки. Някои от поправките са нанесени от коректор през 5.–6. век. Ръкописът съдържа дългия завършек на Марк, но изпуска Лука 22:43, Йоан 5:4 и историята за жената, хваната в прелюбодейство (в Йоан 8).

Късната датировка на кодекс Уошингтонианус е често замествана с хипотезата, че ръкописът датира от 1. век и е един от най-ранните запазени до днес. В подкрепа се привеждат следните факти:

1.     И четирите Евангелия са прецизно датирани според римското летоброение по два различни начина: екслибристично и по арамейската алфаметрична система. Така текстът свидетелства, че Евангелията са написани в следния ред: Матей (67 г.), Марк (72 г.), Лука (74 г.) и Йоан (96 г.).

2.     Ръкописът съдържа множество интерлиниарни и маргинални бележки на арамейски език. Една такава е изписана с червено мастило на страница от Евангелието според Лука и се разчита: „Атина, 73 г.”

3.     Трима от евангелистите – Марк, Матей и Йоан, поставят печати, с които засвидетелстват края на текста. Печатът на Марк е изтриван, вероятно за да модифицира края на Евангелието и да позволи един по-пълен завършек, заимстван от други ръкописи.

4.     Думите „вземи постелката си” се повтарят 5 пъти в Йоан 12, като 2 от тези повторения са в края на 11 и 12 стих. За преписващия е лесно да сбърка края на двата стиха и да пропусне втория от тях. Това се случва и с кодекс Уошингтонианус, където Йоан 5:12 е изпуснат. Този пропуск доказва ранна преписна грешка, което от своя страна свидетелства за по-ранната датировка на ръкописа.

5.     Климент Александрийски и Ориген, автори от около 200 г., цитират граматически особености, характерни за кодекс Уошингтонианус. Климент говори за реда на думите в Йоан 2:20, а Ориген споменава грешка в родовете в Лука 19:37.

Според коментатори и палеографи горните доказателства са достатъчни, за да покажат, че кодекс Уошингтонианус е писан през 1.–2. век, а не 4.–5. век, както е било прието при началната класификация на ръкописа през 1912 г. Ако това е истина, би следвало да се приеме, че кодекс Уошингтонианус е най-старото Четвероевангелие, достигнало до наши дни.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg