Таргум

Таргум е името, което се използва за арамейския превод на еврейската библия, наричана още Танах. Преводът е компилиран в Израел и Вавилон в период от времето на втория храм до ранното средновековие.

Самата дума „таргум” обозначава арамейските диалекти, използвани от евреите в областта на Кюрдистан. Арамейски е говоримият език в Израел и Палестина по времето на Исус Христос. Преводът на Танах на арамейски цели публичния прочит и разбирането на текста пред широка аудитория. Таргум предлага не само превод на еврейския текст, но и обяснения и тълкуване към него. Коментарите към текста са широко повлияни от равинските тълкувания на Танах, наричани Мидраш.

Двете основни части на Трагум, използвани по време на богослужение са: Таргум Онкелос върху Тора (Петокнижието или Законът) и Таргум Йонатан бен Узиел върху Невим (Пророците). Арамейските преводите на Закона и Прорците са споменати  във вавилонския Талмуд. Таргум Онкелос се чете с Тората, стих по стих. Освен публична употреба, Талмудът препоръчва Таргум да се чете по време на лично изучаване, за сравнение на собственото тълкуване на текста с корпоративното такова: „Винаги чети Писанията заедно с тълкуванието на другите, прочитайки текста от Писанията два пъти и Таргум веднъж.”

Съществува и трета част на Таргум, наричана Таргум Кетувим или Таргум на Писанията. Таргум Кетувим не се използва като богослужебен и за това не е толкова добре познат, което определя недостатъчно доброто му запазване през вековете.

Когато повечето еврейски общности престават да говорят арамейски, богослужебното използване на Таргум е преустановено. Единствено в Йемен Таргум е преведен на арабски от Саади Гаон и се прочита с Тората в този си вид. Но дори след изчезването на арамейския език, Таргум продължава да е сред основните източници на библейски екзегезис. Таргум е почти винаги печатан заедно с текста на анотираните еврейски издания на Библията.