Освободена от наркотиците

Здравей, Мария! Ти ни разказа, че твоите родители са вярващи и още от времето на атеистичния режим са работили в Светия синод. Разкажи ни какво си научила за Бог от тях.

Майка ми е дълбоко вярващ човек. От нея научих най-много за Бог. От детството си имам само хубави спомени. Повярвах от много малка, но по-късно разбрах, че нямам лична връзка с Бог. Това много ми липсваше, но като цяло вярата ми в Него ми помогна в живота.

На 14 години започваш да пушиш трева. Какво те подтикна към това – обикновеното любопитство, нуждата да изразиш себе си или желанието да се противопоставиш на твоите родители?

Може би от всичко по малко. Първо, средата ми беше такава – всички се занимаваха с такива неща. И аз реших да опитам, за да бъда като тях. От друга страна, имах и бунт към родителите ми. Вероятно това е нормално за тази възраст. Малко по малко започнах да използвам и други неща, най-лошото от които беше хероинът.

Имаше ли конкретен повод да пробваш?

Не, един от приятелите ми пробваше пред мен. Аз също реших да пробвам. Това продължи, докато навърших 2 1години. През това време имах и прекъсвания, но последната година бях много навътре.

А как се чувстваше в този период? Не осъзнаваше ли, че това е до време и че се самоубиваш?

В един момент започнах да го осъзнавам, но вече беше твърде късно. Знаех, че няма връщане назад и че няма да мога да спра сама, но не знаех кой ще ми помогне и как. Знаех, че се самоубивам по този начин. В този период започнах да се занимавам и с престъпност. Правех всякакви лоши неща в България и извън нея – участвах в международен трафик на наркотици.

Как участваше?

Аз ги пренасях, бях т.нар. муле. При едно от пътуванията ми полицията ме хвана с много наркотици и по бързата процедура ме осъдиха на 2 години затвор. Това стана във Франция. Тогава бях зависима. Беше много труден период, особено в началото. Бях абсолютно сама, нямаше никого.

Никой ли не се опита да направи нещо за теб – някои близки, приятели, други българи, колеги?

Беше ми много болно, много мъчно и много страшно! Бях абсолютно сама, дори не мислех за наркотици, защото имаше по-важни неща, за които да мисля.

Какви бяха мислите ти?

Как да оцелея и как да живея там. Не исках да умирам! В един момент се изчистих просто така – не чувствах болки и не бях болна.

Колко време продължи този период?

Няколко седмици. Не много време, но след това нещата започнаха да се променят. В началото не можех да разбера защо ми се случва всичко това. Започнах да получавам писма от България – от майка ми, от приятели.

Как разбраха за теб?

Доста време се опитвах да се свържа с тях. Едно от писмата ми е стигнало до една приятелка и тя започна да ми пише. Майка ми е разбрала от нея. Те продължаваха да ме обичат и ми простиха, макар че знаеха всичко за мен. Във всяко следващо писмо забелязвали промяна.

Помогнаха ли ти да излезеш оттам?

Майка ми направи абсолютно всичко, за да мога да изляза оттам. Имаше да се плащат глоби. С писма също ме окуражаваха, за да не се отчайвам. Една от приятелките ми по това време беше повярвала в Бог. Това, че се е променила към по-добро, много ме впечатли.

Когато беше в затвора, опитваше ли се да си изясниш нещата, да потърсиш подкрепа в Бог?

Да, опитвах се – задавах си въпроси, молех се по начина, по който можех. Знаех няколко молитви от Православната църква и си ги казвах всяка сутрин и всяка вечер. Тогава нямах лична връзка с Бог, дори не знаех за нея, но Го търсех и Той ми помагаше.

Колко време прекара там?

Шестнайсет месеца.

Какво се случи след това?

Екстрадираха ме в България.

Какви очаквания имаше, когато се върна?

Нямах очаквания. Просто знаех, че съм свободна, но бях много уплашена. Бях отвикнала от нормалния начин на живот, но майка ми и приятелите ми много ми помогнаха. Баща ми по това време вече беше починал. Беше наистина трудно, но малко по малко, всеки ден нещата се нареждаха. Започнах работа като езиков помощник към една фирма. Собственикът е християнин. Взе ме на работа без въпроси, интервюта и СV, защото знаеше за какво става въпрос и искаше да ми даде шанс. Това за мен беше началото. Моята приятелка ме заведе на църква. Там много ми харесаха хората, начинът, по който се обясняват нещата, това, че всеки има достъп и може да намери нещо за себе.

С какво се занимаваш сега освен работата?

Преподавам български език, превеждам от време на време. В Берковица преподавам английски на малки деца ромчета. Ходя там от тази година. Предложих им услугите си – през уикенда ги обучавам и им водя неделното училище.

И правиш това доброволно?

Абсолютно доброволно и много ми харесва. Мисля да продължа не само с това. Ще правя и много други неща.

Не ти ли е минавало през ума да пробваш пак с наркотиците?

Сега не. След като се върнах, в началото имах моментни колебания, дори секундни. Това се случваше, когато си мислех, че няма изход.

А имаш ли истинска гаранция, че това няма да се случи за в бъдеще?

Сто процента. Това няма как да стане. Гаранцията ми е моята вяра. Не искам да наранявам Бог отново. Достатъчно Го нараних, не искам да Го предавам. Той достатъчно е страдал за мен. Видях, че изгубих за секунди това, което имах. Парите бяха много и пътуванията – навсякъде, но всичко това нямаше истинска стойност. Когато се върнах в България и започнах да работя с различни организации, видях какво прави един истински човек – помага на другите хора. Това има стойност!

В какво се измерва твоята стойност за живота ти сега?

Преди за мен животът беше ден за ден – нямаше нещо, което да следвам, нямаше нещо специално в него. Мислех, че това, което ми се случва, е сега и... край. Сега знам, че животът ми има смисъл, има цел и има път, в който се опитвам да вървя.

Какво желаеш да ти се случи през започващата година?

Очакванията ми са само хубави – искам да продължа напред, да се занимавам с това, което правя в момента. Искам да работя с деца и знам, че Бог ще оправя пътеките ми, ако Го следвам.