Неделя, 15.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Уповавай на Господа и върши добро; Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност." Псалм 37:3

OnLine
RSS Facebook Twitter

Кълбо и кръст

Main Pic
Публикувана: 26.04.2007
Автор: Габриела Николова
Прочетена: 882
Коментари: 0

Защо издадохте книгата на Честъртън „Кълбо и кръст”? Не е ли необичайно православно издателство да издава католически автор?

– Джилбърд Честъртън е известен английски поет, белетрист и публицист, оставил е огромно наследство, огромно творчество в областта на англоезичната литература и публицистика. За нас като православно издателство този автор е истинско откритие като християнски мислител. Той е един от най-признатите християнски апологети в най-ранната история на християнството. Самият автор е открит отдавна от издателство „Омохора”, тъй като това е втората му книга. Първата му книга, която направихме достояние на българския читател, е „Вечният човек”.

 

Какво точно ви грабна в тази книга?

– Още от първата страница ме грабнаха неподражаемият стил на Честъртън, начинът, по който те въвежда в изключително причудлива атмосфера, въздействаща със своята символика, със своите образи. Нещо повече – книгата не само въздейства, но достига директно до сърцето на читателите, няма начин да останеш безразличен към историята, в която те въвежда. В случая романът „Кълбо и кръст” представлява 20 сюжетни разказа с водещи персонажи на ревностния католик Макклейн и войнствения атеист Търнбу. Финалът на книгата не решава техния спор. Интересното е, че стилът на Честъртън е да не дава директен отговор, а да оставя спора отворен, като очертаващ образа на модерния свят.

 

Интересното е, че в този роман има апологетични елементи, защото спорът между атеиста и вярващия е по въпросите на вярата. Успявате ли вие със своите издания да провокирате дебат в обществото на тази тема?

– Това е нашето желание, но вътрешното ни убеждение е, че подобен обществен диалог би се породил единствено когато настъпи вътрешната промяна в отделната личност. Това не е процес, който се задейства революционно – става въпрос за години, които трябва да минат. А и тук ми се иска да вмъкна един интересен анализ, който прави Честъртън за съвременната журналистика. Ето какво казва той: „Една от най-големите слабости на журналистиката като отражение на съвременния живот е, че представлява картина, съставена единствено от изключения. Обявяваме с големи букви, че някой е паднал от строително скеле, но не обявяваме с големи букви, че някой се е качил на скеле. Въпреки че вторият факт е много по-впечатляващ, тъй като свидетелства, че човекът, тази ходеща кула от страхове и тайни, е все още чужденец на Земята, че човекът не пада от скелето, е наистина по сензационно и милион пъти по-естествено, но не може да очакваме от журналистиката да набляга върху постоянните чудеса. Всъщност християнството е едно постоянно случващо се чудо с всекиго от нас и ако характерът на съвременната журналистика е такъв, ние наистина трудно бихме привлекли траен интерес.” Но според мен автори като Честъртън успяват да уловят интереса на журналистката в този тип, избирайки полемичния стил, предизвиквайки съвременния човек да отговори, да се включи в проблема, който той поставя.

 

В този смисъл много е интересен героят в лицето на Търнбул, един искрен атеист, готов да застане зад своите убеждения и да провокира дебат. Сякаш днес не е модерно да бъдеш атеист. Всеки втори-трети човек на улицата казва, че е християнин...

– Привлече ме образът на Търнбул заради ревността и искреността, с които излага своите убеждения. Когато убежденията ти са поставени твърдо, ти имаш възможност да надграждаш. Нещо повече – имаш възможност да предизвикаш другата страна да се разкрие и в същото време и самият ти си разкрит за нея.

В съвременното общество наистина липсва тази позиция на изявения атеист. Атеизмът придоби много лица, много образи. Интересното е, че можем да го открием зад религиозни движения, псевдофилософски и религиозни търсения. Ето тук е проблемът на изявената искреност на определената позиция, която предизвиква към диалог и търси разкриването на другия. Искрено търсещият християнин пребивава в общение, каквото представлява молитвата, той постоянно е в общение с Бог. Тази е средата, в която трябва да общува и с другия, различния от него. В тази посока за мен е изключително важно това, което Честъртън дава като насока – да обявим дуел на безразличния човек, на този, който не желае да изяви своята вътрешна убеденост, своето вътрешно търсене, а то неизменно отвежда към Бога. Съвременният човек наистина не е наясно какво е да си атеист, защото не познава личната си вяра. В този смисъл той е много податлив на манипулации и чужди внушения.

 

С тази книга вие излизате извън рамките на православието, като издавате католик. Означава ли това, че могат общовалидни истини на християнството да обединят различните клонове, като православие, католицизъм, протестантство?

– Действително ние, вярващите християни, независимо от принадлежността си към православната, католическата или протестантската общност имаме една обща сфера, един общ проблем, върху който трябва да работим, а именно: да работим за осъзнаването на вярата на нашите вярващи. Това е единственият начин да се справим с фанатизма. Издателство „Омофор”, избирайки Честъртън, следва линията на здравия смисъл и това изразява издателската ни програма и книгите, с които искаме да насочим читателите да напредват, да осъзнават вярата си като личен преживян интимен опит, който те сближава не само с Бога, но и с човека, с ближния.

 

Какви бъдещи проекти да очакваме от издателството?

– В момента подготвяме празничен Катехизис. Нарича се „Въплътилият се Бог” и е посветен на големите Господни и Богородични празници. Подготвяме и други проекти, които предстоят да достигнат до читателите.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg