Начало на евангелските баптистки църкви в България

Началото на баптисткото движение в България е свързано с няколко еднакви по влияние фактора. Сравнено със зараждането на предишните две евангелски църкви – Конгрешанската и Методистката, трябва да обърнем внимание, че в случая с баптистите няма никакво участие на американска организация или мисионери.

През 1864–1866 г. следствие непрестанните репресии в Руската империя около 40 семейства на руско-немски баптисти се преселват от района на Украйна в пределите на Османската империя близо до град Тулча, Северна Добруджа. Парадоксален е фактът, че една ислямска, макар и мъчително реформираща се, държава проявява по-голяма толерантност към християнска общност от православна Русия. Скоро след тези събития Британското библейско дружество назначава като пътуващи книжари служителите от тази общност Яков Клунд и Мартин Херингер. За тяхното назначаване сериозна роля изиграва настояването на Кристиян Кшоса и Кучевски – баптисти от полско-немски произход, служители на Библейското дружество, назначени като отговорници за Северна България.

Работата за Британското библейско дружество позволява на тези служители да проповядват благовестието в българските селища. Следствие от тяхната дейност възникват баптистките общности в Русе и Лом. В Русе служението организирано започва от 1875 г. Първите събрания са в дома на Херингер, като скоро след това се налага да бъде закупена отделна сграда.

Когато през 1884 г. Иван Каргел, баптистки пастор от немски произход, служител на църквата в Санкт Петербург, пристига в Русе и поема ръководството на църквата, тя вече наброява 28 души. През 1887 г. Каргел заминава обратно за Санкт Петербург, за да се отдаде на работата си там. Русенската църква е поета от пастор Васил Марчев, който от 1883 г. се обучава в Германската баптистка семинария в Хамбург.

През 1888 г. църквата има 32-ма членове, а през 1893 г. нараства на 65 членове. През 1898 г. е поета от пастор Евгени Герасименко (от руски произход, също възпитаник на семинарията в Хамбург, служил като пастор на църквата в Тулча и женен за дъщерята на Мартин Херингер) и въпреки опозицията на властите скоро е открито новопостроеното църковно здание. През 19. век църквата е тясно свързана с румънското баптистко движение поради общото подпомагане от немските баптисти.

Другата църква, възникнала непосредствено от работата на назначените книжари от Британското библейско дружество, е баптистката църква в Лом. В основата на служението там е Яков Клунд, който заедно със съпругата си Регина започва първите събрания в дома си. Първите вярващи, приели водно кръщение в Лом, са Филип Каменов и Георги Искренов през 1877 г.

През следващото десетилетие обществото се увеличава и през 1893 г. е закупена сграда на брега на Дунав, където са преместени службите. Сред повярвалите в църквата през този период са бъдещите дългогодишни служители на евангелското движение Сава Лечев, Георги Чомонев, Спас Стефанов.

През 1894 г. църквата е поета от пастор Васил Кьосев, повярвал в Тулча и завършил семинария в Шефийлд. Той е и първият български баптистки служител, подпомаган от американска организация – Американски баптистки мисионерски съюз (АМВU). Бързото нарастване на църквата предизвиква злобата на местни свещеници и граждани. На 19 февруари 1895 г. побесняла тълпа щурмува сградата по време на неделната служба и я разрушава до основи. Библии, песнарки и всичко, намерено в църквата, са изхвърлени в реката, вярващите са малтретирани, а пастор Кьосев по чудо се спасява от линчуване.

Това събитие не плаши баптистката общност в Лом и през 1898 г. на специално закупено за целта място е построен нов молитвен дом. Към този момент църквата наброявал 31 души. Многото способни и посветени на благовестието членове на църквата успяват да организират общества в селата Голинци, Ковачица, Расово, Върбово, Гнойница, Ружинци, Стубел, Мокреш, както и в градовете Берковица и Фердинанд (дн. Монтана). Църквата в Лом по това време се явява една от най-активните и плодоносни евангелски църкви в България.

Християните от църквите в Русе и Лом са в основата на възникването на баптисткото общество в София. През 1888 г. в София се преселват семействата на Трайко Порецов от Русе и Спас Стефанов от Лом. Следствие от тяхното благовестие започват събранията в къщата на Павел Бонков.

Първите водни кръщения в София са извършени от пастора на русенската църква Васил Марчев през 1892 г. Първият пастор на баптистката църква в София е проповедникът от Русе Христо Марчев. В резултат на неговото служение през този период се ражда и баптистката църква в Костенец. Скоро след това обаче смъртта на съпругата му довежда до заминаването на пастор Марчев за Германия.

Служението продължава с нестихващо усърдие и в архива на Дирекцията по вероизповеданията е запазено протестно писмо от 126 жители на квартала „Ючбунар” от 1894 г. Там буквално се посочва къщата на Трайчо Порецов като основно място за служение, но се казва и „че в целия Ючбунар на всяка улица има по една тяхна черква”. Описани са и кръщенията на новоповярвалите в местната река. Подписалите писмото открито заявяват, че ако властите не прекратят баптистката дейност, „ще разрушим черквите и ще ги изгоним от целия Ючбунар”. Въпреки сериозната опозиция успешното благовестие на софийските баптисти продължава. Църквата в София е поета от пастор Васил Кьосев през 1898 г.

Следва