Теодор Ангелов: Българското общество е възпитано в нетолерантност

Как се вписват евангелските християни в контекста на съвремието?

Доброто е, че евангелските църкви използваха годините след демократичните промени, за да се развиват интензивно. Те излязоха от анонимността, в която бяха обвити от комунистическата власт. Вече църквите ни имат позиция по всички социални въпроси. Присъствието им в сиропиталищата, в затворите, в болниците, работата им на толкова много фронтове се вижда. Изградиха се и нови църкви, нови евангелски общества, построиха се сгради.

За съжаление обществото продължава да държи тези църковни общества в изолация. Това е политика, започнала преди 50 години и се продължава. Евангелските църкви са напълно пренебрегнати от парламента, от медиите. Там, където е възможно да се пусне отровно жило, без колебание се пуска! Били сме атакувани с невярна информация.

Срещу какво са изправени евангелските общества?

Два са основните фронта. Единият е Православната църква, която е започнала борбата срещу евангелизма още с появяването му. Тя не ги приема или, когато е нужно да ги приеме, го прави с голяма неохота.

Вторият са комунистите, които сега, под формата на атеизъм, продължават да изпитват неприязън и все още се чувстват задължени да се борят против евангелските вярващи. Понеже сега не е „политически коректно“ да се борят против религията като цяло, те се целят в чувствителното място – „сектантството”. В обществото няма пълно разбиране за това явление и именно заради това евангелистите лесно биват причислени към сектантите. Има градове, в които влиянието на евангелистите е по-осезаемо, но като цяло все още стоим в задния двор.

Да търсим ли причината за това само в политиката или и в неадекватността на евангелското общество?

Причината за това е вродената нетолерантност на българското общество, която е подклаждана и отглеждана в продължение на векове. Евангелистите са се свили, защото са преживели много удари по времето на комунизма. С нас се отнасяха като с врагове на държавата. Още тогава приехме защитна окраска – свихме с в черупките си и се опитваме да отговорим само когато ни нападнат.

Какво да правим оттук нататък?

Заемаме активна позиция по наболелите обществени проблеми. На събранието беше дискутирана декларация, в която се заема отношение по въпросите на проституцията, трафика на хора, абортите... Обществото трябва да ни чуе! Така ще бъдем приети. Трябва да имаме хора в парламента. Така ще бъдем чути.

Много е важно да се обединим, за да можем да се защитаваме адекватно от нападките!