Броненосците

Виждали ли сте някога гол охлюв през лятото?

Смея да твърдя, че гледката не е никак приятна. Толкова грозен, толкова уязвим. Виж, броненосците са друго нещо – масивни и здрави. Просто да се не начудиш! Ама как ги е създала тая природа, бе! Само като ги погледне човек, и будят възхищение. А охлювите? Охлювите са лигава работа – загубеняци.

Още от малък разбрах, че в тоя живот има две категории хора: такива, които печелят, и такива, които губят. С други думи – охлюви и броненосци. Аз, дами и господа, печеля на всяка цена и се защитавам. И още как! Със зъби и нокти се защитавам, само някой да посмее да ми посегне на интересите или семейството! Леле, майко!

Казват, че броненосците нямали чувства…Питам ви аз: че за какво са ми? Те са за охлювите, правят те слаб и уязвим. Нещо, което един броненосец не може да си позволи. Едно от нашите момчета взе, че се влюби, и казвам ви, докато не показваше своите чувства, всичко вървеше по план. А той да вземе и да признае! Че тя го побърка, бе! Чувства ли? Не, благодаря! Нали затова имаш броня. Всичко остава зад нея и тогава няма никакви проблеми. Ами в опасно време живеем! Не знаеш кой ти мисли доброто, кой злото. Затова стой си зад бронята и не допускай никого зад нея!

Някои казват, че са ни братя…А аз не вярвам: ако е така, защо все те чакат да паднеш, че после да ти показват правия път?! Ще ме извинявате, моля, но откритостта и голотата са лукс в днешно време.

Ако искаш да бъдеш успешен, усмихвай се, бъди любезен, но никога не показвай същността си. Стой си зад бронята и няма да имаш проблеми. Сълзите и радостта пази за себе си – така де, че на кого му пука за тебе? В крайна сметка всеки сам се бори, а животът е тежък в днешно време. Защитаваш се, криеш се, нападаш и бягаш. Събираш всичко, което успееш да изкопчиш от лапите на другите, и се състезаваш… В крайна сметка силните живеят на групи, но и там има по-големи.

А ако един ден се умориш да се криеш зад бронята си? Ако спреш да се защитаваш и бориш? Ако закопнееш за малко любов и приемане на голата ти същност?

Е, тогава, приятелю мой, вероятно в теб се е събудила природата на охлюва. Как? Не знам, но тя дреме във всекиго от нас. И колкото повече я кастриш, толкова повече расте и те задушава. Също като охлюва, нали е хлъзгав – все ти се изплъзва, не можеш да го хванеш.

Гониш го, плюваш го и го отблъскваш, а на него му е все тая. Седи и те гледа с онзи овчи поглед, сякаш ти казва: „И да ме гониш, пак ще дойда. Ти ме мразиш, а аз те приемам. Ти ме ограбваш, а аз си събличам и последната риза. Не можеш да ме убиеш!”

Е, кажете ми, господа, що за сляпа вяра е това? Нямат и капка здрав разум, който да им подскаже, че те са губещите. Такива как да не ги излъжеш, как да не ги обереш! Те самите го искат! Нуждаят се от нас, които печелим, за да бъдат това, което са.

Едно само не разбирам. Как не се страхуват за утрешния ден, как спят спокойно, когато цялата им голота е видима?! Да, те са слаби. Имат много недостатъци, които не крият, и въпреки това ние умираме, а те остават. Ние живеем зад броня, а те са свободни. Ние плачем скришно в тъмното, а те изживяват тъгата си. За тях изгрява утрото, а за нас изплува нощта!

Сега някак тъжен ми изглежда броненосецът. И колко кратък е животът му! Уж ние, охлювите, носим болката от загубите, пък на тях сърцето им се къса по-лесно.

“Ние” ли казах? Съвестта ми проговори – броненосците са лицемери. Май голите охлюви живеят истински.

Само как да намеря един или двама подобни на мене? Повече не ми трябва в това тежко време.