Петък, 25.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила," Притчи 24:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Йероним и преводът на Вулгата

Main Pic
Публикувана: 06.07.2007
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 792
Коментари: 0

 

Безразборното превеждане на Новия завет на латински през 3.–4. век неминуемо води до множеството вариации и грешки в текста, което от своя страна затруднява както богословското му, така и чисто църковно литургично използване. В резултат на това постепенно се обособяват три семейства латински текстове: 1. северноафрикански, представян от Киприян (258 г.); 2. европейски, представян от Ириней (130–200 г.) в Южна Галия; и 3. италиански, представян от Августин (430 г.).

 

Преводите се различават помежду си най-вече по разликите в използваните латински думи. Например гръцката дума за светлина е преведена като lumen от африканските текстове, а като lux от европейските. Прославяне се превежда като clarificare от африканските преводи на латински, докато европейските предпочитат glorificare.

 

Именно тези обстоятелства мотивират създаването на унифициран превод на цялата Библия на латински. През 383 г. папа Дамасий пише до най-високо образования християнски учен на онова време, Йероним, с молба да направи ревизия на латинската Библия, която да послужи за уеднаквяване на разликите в наличните версии. Важно е да се отбележи, че не става дума за абсолютно нов превод, а за поправка на използвания в Рим латински текст. Всъщност изискванията за изготвянето на новата версия, които папата поставя, са доста противоречиви. Новата версия ще служи като официален и утвърден от църквата ръкопис, от който ще бъдат правени всички бъдещи преписи.

 

Но въпреки че за направата му могат да бъдат използвани всички налични гръцки източници, текстът не бива да се отдалечава твърде много от наличните латински издания.

В отговор на писмото Йероним пише: Насърчавате ме да ревизирам старите латински версии, което е все едно да отсъдя преписите на Писанията, които сега са разпръснати по света и колкото се различават един от друг, да реша кои са съгласно оригиналните... Защото в съденето на другите аз трябва да се съглася да бъда съден от всички.... Има ли дори един учен или неук, който като вземе книгата в ръката си и разбере, че това, което чете, не е по вкуса му, не ще започне да ругае и да ме нарича фалшификатор или простак заради дързостта да прибавя към древните книги или да направя каквито и да са промени или корекции в тях?

Йероним се ражда в семейство на християни от Стридо, град в Далмация (Хърватско), близо до Адриатическото крайбрежие. Получава първокласно образование по граматика и реторика под обучението на прочутия Аелий Данатий. Изучава латинските класици, но научва гръцки едва през 373–374 г. по време на престоя си в Антиохия. Еврейски научава доста по-късно, по време на аскетичното си оттегляне в Сирийската пустиня (374–379 г.) и във Витлеем (около 385 г.), където учи при палестинския рави Бар-Анина. Въпреки че познанията му по еврейски език остават несъвършени, те далече надминават познанията на Ориген, Ефрем Сирни и Епифан – единствените църковни отци с познания по еврейски. Високата му ерудиция и успех като учен са причина да бъде избран от папата за направата на новата латинска версия на Библията.

 

Йероним приема неохотно непосилната задача. Две са причините обаче, поради които променя първоначалното си решение. Първата е неумолимата заповед на понтифекса, а втората – шокиращата разлика между наличните латински текстове. Както сам той пише, „има толкова форми на текста, колкото и ръкописи”. След упорита работа, около 384 г. Йероним завършва работата по четирите Евангелия. Готовият текст е ревизия, която подобрява граматиката на сборник от налични старолатински текстове, известен като Veta Vulgata и значително намалява влиянието на западните текстове в него.

 

Не е ясно дали Йероним работи сам, или с помощници, нито какви гръцки източници е използвал. Дори сведенията, които самият той дава, са често противоречиви. В крайната ревизия на Евангелията личат и александрийски, и византийски текстове наред с няколко западни вариации. Доминиращ е византийският текстов източник, както личи в 60–70% от текста, докато александрийските са представени едва в 45%.

 

(Следва)

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg