Пролози на латинската Вулгата

Допълнително към ревизията на библейски текст Вулгата съдържа 17 пролога, 16 от които писани собственоръчно от Йероним. Всъщност пролозите са по-скоро писма към дадени личности, на които Йероним изпраща копия от една или повече библейски книги, и затова някои от тях са доста неясни. Пролозите, които предшестват Петокнижието, Исус Навин и Царете, се наричат Prologus Galeatus. Пролозите на Летописите, Ездра, Товит, Юдит, Естир, Йов, Псалми, Соломон, Исая, Йеремия, Йезекиил, Даниил, Малките пророци, Евангелията и Павловите послания, са известни като Primum Quaeritur. Към тях спадат и бележките на Йероним по книгата Естир и пролог към еврейските Псалми.

Пролозите разглеждат няколко важни елемента в работата на Йероним, като например неговото преобладаващо предпочитание към Hebraica veritas (Еврейската истина или еврейския оригинал на Стария завет) пред Септуагинтата. Йероним защитава тезата, че еврейският текст много по-точно показва идващия Христос. Друг важен елемент, който Йероним разглежда в Prologus Galeatus, е старозаветният канон, съдържащ 22 книги, които според него представляват буквите от еврейската азбука (22 на брой). Той разглежда и канона с 24 книги като символ на 24-мата старци от Откровение.

От значение е също така Primum Quaeritur, който защитава ап. Павел като автор на Посланието към евреите, сравнявайки десетте послания на апостола към църквите с десетте заповеди. Авторът на Primum Quaeritur е неизвестен. Редакторите на щутгартската Вулгата отбелязват, че тази версия на Посланията става популярна първо сред пелагианите.

Освен Primum Quaeritur много от ръкописите съдържат и кратки бележки към Посланията, информиращи читателя за мястото и целта на тяхното написване. Предполага се, че тези бележки са писани от Маркион Синопийски или някой от неговите последователи. Тяхната първа официална поява става във Фулденския кодекс (541–546 г.).