Семейният кодекс не накърнява Десетте Божи заповеди?!

Защо се налагат промени в Семейния кодекс?

Н. А.: Новият Семеен кодекс се очаква да влезе в парламента най-рано през есента. В момента действащият Семеен кодекс е приет през 1985 г. Той не внесе значителни промени в кодекса, действащ от 1968 г. Принципите на семейни отношения, на отношенията между родители и деца и на роднински отношения в настоящия СК са регламентирани преди 40 години. Обществото, в което живеем, много се разви, особено през последните 17–18 години. Свидетели сме на много сериозни социални и икономически промени. При така създадените нови обществени отношения и нова ценностна система, за която се надявам, че се създава, е необходимо да има и правна регламентация. Тази регламентация е нужна, защото в обществото възникват нови проблеми. Възникват такива отношения между хората, които не са намерили своето отражение в писаното право. Ролята на закона е точно такава – когато има проблем, законът да го регламентира.

Какво имате предвид под нова ценностна система, след като християнската ценностна система е вечна и непроменима?

Н. А.: Семейният кодекс в никакъв случай не накърнява Десетте Божи заповеди. Фактическото съжителство между мъж и жена е реалност днес и по данни от социалното министерство 48% от двойките живеят без сключен граждански брак. Принципът, който въвежда новият СК, е за закрилата на брака от държавата.

Какви са новите неща в проекта за СК?

Н. А.: Запазва се принципът на имуществената общност на съпрузите, но той не е единствен. Въвежда се и принципът на имуществената разделност и се въвежда възможността за сключване на брачен договор. Създава се възможността двамата съпрузи по време на сключване на брака или след това да решат кой от имуществените режими предпочитат. СК въвежда фактическото брачно съжителство между един мъж и една жена, като различава два типа съжителство. Едното е регистрирано фактическо съжителство, а другото е нерегистрирано фактическо съжителство.

Каква е разликата между регистрираното брачно съжителство и нерегистрираното брачно съжителство?

Н. А.: Регистрираното брачно съжителство ще се извършва от мъжа и жената, които са решили да живеят заедно, пред кмета на съответното населено място по местожителство на единия от двамата. Ще се вписва в регистрите на населението, ще се знае кой мъж с коя жена живее. Регистрираното брачно съжителство ще подлежи и на прекратяване, като прекратяването му ще се регистрира по заявка на единия от двамата съжителстващи.

Защо се въвежда фактическото брачно съжителство?

Н. А.: Въвежда се само в полза на децата. СК разработва закрилата и правата на децата много детайлно и съвременно. Единствената прилика между гражданския брак и брачното съжителство е по отношение произхода на децата. До момента в настоящия СК съществува едно законово предположение, че бащата на детето е съпругът на майката. Това положение се запазва за гражданските бракове, но то се прилага в същата степен и за регистрираните фактически съжителства. Децата имат произход по закон.

Ще се отразят ли добре на семейството промените, които предвижда

новият СК?

Ст. Г.: Семейният кодекс трябва да се преразгледа и да се види дали е адекватен днес, или пък се засягат интересите на една двойка. Но това ,което пише в СК, е, че брачната институция е залегнала в основата на семейството. Днес започва да се налага нов модел, наблюдавайки това, че голям процент двойки са съжителстващи без сключен брак. Този нов начин на живот започва да ни кара да се замислим дали не трябва да приравним правата на съжителстващите с правата на брачната институция. Едновременно възниква въпросът, какво всъщност е бракът. Ако сме честни с фактите на социалната наука и какво представляват самите съжителства, ние трябва да признаем, че приравняването на извънбрачното съжителство с брачното е абсурдно.

Какво ви прави толкова чувствителен към брачната институция?

С. Г.: За мен бракът на първо място е социална институция. Тя е съществувала преди създаването на която и да било нация и би следвало държавата да защитава преди всичко брака и да има политика, която подкрепя брака като съюз между един мъж и една жена.

Новият СК не руши ли брачната институция с това, че улеснява раздялата между съжителстващите мъж и жена?

Н. А.: Новият Семеен кодекс не поощрява фактическото съжителство. СК регламентира едни отношения, които вече са възникнали, и ги регламентира изключително в полза на децата. Целта на СК не е да поощрява необвързаните връзки. Дано любовта е доминираща и постоянна в семействата, но ние сме свидетели на много примери в обратната посока.

Във вашата практика забелязвате ли някакви разлики между брачни двойки и такива, които живеят на семейни начала?

С. Г.: Никога няма да забравя един случай, когато една жена се обади и каза, че с мъжа си живеят от 7 години и в момента, в който са се родили децата им, той си тръгнал и я оставил да се справя сама с всичко. Тя беше толкова разтроена от случилото се. Нещо се случва след раждането на децата и това е идващата отговорност. Мъжът разбира, че бракът не е само романтика, а има и отговорности. Мъжете трябва да се научат, че животът е и отговорност. Ще трябва да сменят памперси, да се грижат за съпругата си, да се прибират навреме вкъщи, може би да се виждат по-малко с приятелите си. Поемането на тези отговорности става много по-трудно, когато не си обвързан. Тогава по-лесно е да си вдигнеш багажа и да си отидеш.

Факти около семейния кодекс

През септември в Народното събрание предстои да бъде гласуван проект за нов Семеен кодекс (СК). Все повече хора в България предпочитат да живеят съвместно без брак. Новият Семеен кодекс цели да узакони и регулира тези отношения, което повдига интересни въпроси, например дали се обезсмисля брачната институция.

Действащият днес Семеен кодекс в България е от 1985 г. Вече е изготвен проект за нов Семеен кодекс, който в момента се обсъжда. Проектът предвижда промени в закона относно брака и отношенията между родители и деца.

Новият Семеен кодекс предвижда регистрирано съжителство между партньорите. То ще дава равни законови права на децата като тези в брака.

Според сегашния Семеен кодекс всеки от съпрузите има половината от всичко, придобито по време на брака. Новият Семеен кодекс разрешава на съпрузите да имат собствени парични влогове. Всички придобивки от съпруга по време на брака могат да останат негова лична собственост. Кодексът въвежда и предварителното уреждане на имуществото между партньорите при сключването на брак – т.нар. брачен договор.

Според новия кодекс се запазват двата вида развод – по взаимно съгласие и по исков ред, но липсата на вина на един от съпрузите вече няма да позволява на съда да откаже развода. Отпада и досега задължителният тригодишен срок от сключване на брак, за да бъде допуснат развод.

Относно отношенията родители–деца, децата ще могат да вземат участие при решаване на всички въпроси от техен интерес. Непълнолетното дете ще може да действа самостоятелно чрез дирекция “Социално подпомагане”.

На пръв поглед актуализирането на Семейния кодекс изглежда необходимо. Но дали това е безобиден опит да се подобри законът, или е претекст публично да се насърчава извънбрачното съжителство като по-удобен и лесен вариант, отколкото сключването на брак? Дали това ще възпита стабилна ценностна основа в младото поколение, върху която да гради бъдещето си? И дали така съставеният нов Семеен кодекс ще затвърди основите и авторитета на семейството, или ще ги разклати и постепенно заличи?