Сряда, 05.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание." Псалм 40:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

Разграбването на Обетована земя

Main Pic
Публикувана: 14.10.2007
Автор: Данаил Налбантски
Прочетена: 510
Коментари: 0

Често сравняват българския преход с излизането на евреите от Египет и влизането им в Обетованата земя. Има наистина съвпадения, но разликите са толкова големи, че сравнението не е уместно.

Евреите излязоха от Египет колективно. Всички, без изключение. Мъже, жени, деца, кърмачета, дядовци, баби – всички до един. Всички разбраха, че ще се тръгва на път и тръгнаха. И когато влязоха, влязоха колективно.

Нашият преход се случи по друг начин. Малцина разбраха какво става, макар и да живеем във века на информацията. Удивително е колко зле информирани хора има в тоя век. Изобилието от информация не значи, че всеки е информиран. Много хора така и не разбират какво става и са толкова зле осведомени, колкото не е бил никой в миналите времена.

За това, че започва преход, първо разбраха най-събудените. Те веднага загряха, че старото вече го няма и че е дошло нещо ново. Скочиха и хукнаха към Ханаан. Прецапаха Йордан и заграбиха най-хубавите парцели срещу жълти стотинки. После разбраха малко по-мудните. И те направиха същото. И за тях остана нещичко, макар и второ качество. После се усетиха още по-мудните. Настаниха се по крайщата, хванаха последния влак, но горе-долу останаха доволни. Други пристигнаха, когато всичко беше вече заето.

Някои тепърва тръгват, горките. Като стигнат, ще трябва да купуват скъпо и прескъпо някое парцелче, колкото да вдигнат една къщичка. Но най-смешното е, че мнозина още не са тръгнали. Не са разбрали, че комунизмът е паднал и че другарят Живков вече го няма. Просто го няма човека. Първо умря комунизмът, после умря и той.

Ако трябва да сме малко по-сериозни, преходът на нашето общество от тотално потисничество, тотална власт над човека, липса на свобода и убиване на всякаква лична инициатива трябваше да го доведе до точно противоположните цели: до свобода на съвестта и словото, запазване неприкосновеността на личната собственост, свобода на личната инициатива, пазарно стопанство и т.н. Преходът има смисъл, когато от лошо се отива към хубаво. Иначе защо ти е да сменяш едно робство с друго?

У нас, за съжаление, винаги се случва най-лошият вариант. Така и преходът стана по възможно най-лошият сценарий. Оказа се, че нашата Обетована земя е разграбена и окупирана от най-бързите, най-яките, най-наглите. За другите останаха само огризките. Остана това, което остава за закъснелите.

Спорят нашият преход завършил ли е или още продължава. Завършил е. Отдавна. Още когато първите, бързите, грабнаха всичко. На другите им остана да се борят за кокалчетата и трошиците.

Това е положението. Политически преходът завърши с падането на комунистическите илюзии и тръгването обратно към обичайните обществени порядки, утвърждавани с векове. Това стана бавно, с големи мъки и жестока съпротива, но стана. Оттам нататък нещата се пренесоха на територията на вечната борба между добро и зло, между светлина и мрак, между истина и лъжа.

Борбата ще е дълга и изтощителна. Ще има преразпределение, ония, които първи се награбиха, ще трябва да отстъпват мъничко от своите позиции. Ще го правят с голяма борба и капка по капка. По-бедните полека ще набират повече сила и самочувствие и ще искат справедливост. Ще им трябва страхотна воля, характер, нерви. Вижте учителите. Мъчат се, горките, да вземат онова, което им се полага, но не им го дават. Ония, които държат парите, стискат и ръмжат.

Добре, че има външни сили, които да ни отварят очите и да натискат за повече правда. Иначе, ако остане на нас, преходът ни ще се превръща в още по-страшен грабеж.

Така ще е. Лошото е, че нашият народ няма достатъчно вътрешно единство, ценности, които да са безспорни, няма интелигенция, няма морални авторитети, които да го водят. Има безкрайно много индивиди, всеки от които гледа да се уреди сам в някакво посредствено, що-годе приемливо благополучие и после да гледа другите как драпат да се измъкнат на малко по-твърдо място.

Все пак има шансове, макар и последните да трябва с огромни мъки да се добират до онова, което други са получили толкова евтино и лесно. В такъв свят живеем. Трудна е борбата със злото.

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg