Грешките на Йероним

Преводът на Библията, който Йероним успешно завършва, е направен предимно от старогръцки източници. Това е разбираемо за текста на Новият завет и леснозабележимо при по-голямата част от Стария завет на Вулгата, който се придържа или към Септуагинтата, или към старолатински версии, базирани на нея.

Псалмите, някои книги на Петокнижието и апокрифите обаче следват еврейски източник, близък до познатия мазоретски текст. На определени места, като книгите Юдит и Товит, преводът е неочаквано свободен. Това е резултат от използвания преводач, който устно превежда арамейския текст на еврейски, от който Йероним изработва латинската версия.

Дамасий нарежда на Йероним да е изключително консервативен в ревизията на старолатинските текстове на Евангелията, които латински говорещият свят познава добре. Усилието да се запазят познатите старолатински думи и изрази може да бъде проследено във Вулгата, въпреки че този стремеж диктува либералното отношение на превода спрямо буквалното значение на оригиналния текст. Например старогръцката дума за първосвещеник е преведена като princeps sacerdotum в Евангелието според Матей, summus sacerdos в Марк и pontifex в Йоан. Подобна е ситуацията с останалите новозаветни книги, при превода на които Йероним предпочита разпространените старолатински версии пред старогръцкия текст. Когато използването на старогръцки е належащо, предпочитани са александрийски и дори ранни византийски варианти. Крайният резултат на работата на Йероним не цели толкова нов превод, колкото превод, който запазва вече широко използваните старолатински източници.

Ревизията на Йероним по останалите новозаветни е почти минимална. В резултат по-голямата част от текста запазва старолатинските източници, съдържащи множество „западни” варианти на новозаветния текст. Най-интересен между тях остава текстът на Апокалипсиса, чиято старолатинска версия не съответства на никой от познатите до момента гръцки текстове на книгата.

Новата латинска ревизия в превод на Йеорним приема името versio vulgatа или публикуван (публичен) превод. Текстът е в стила на литературния латински език от 4. век и нарочно контрастира с по-елегантния латински език на Цицерон. Но опасението на Йероним скоро става реалност. Новата ревизия предизвиква критики и гняв, често съвсем основателни.

Самият Августин се обявява против превода на Стария завет от еврейски вместо от гръцката Септуагинта, която той смята за боговдъхновена. Според неговото Писмо 71 в северноафриканската църква в Оея (Триполи) възниква спор заради използването на новата непозната фразеология. В един от случаите по време на прочит от Книгата на пророка Йон текстът на Вулгата чете, че пророкът намира сянка под hedera (лат. бръшлян). Слушащите бързо поправят четеца с по-старата версия на текста, която използва думата cucurbita (лат. тиква, кратуна).

Важността на Вулгата за Европейския ренесанс личи не само в нейната правилност, но и в нейните грешки. Тъй като от самото начало Йероним приема либерална теория на превода, неговите интерпретативни четения на библейския текст, особено в Стария завет, обособяват многобройни лингвистични обърквания в текста, които от своя страна водят до шедьоври на изкуството. Ето няколко от тях.

Фразата „издигнете порти с главите си” в Псалом 27:4 на LXX е с разменено място на думите порти и глави. Резултатът е замяна на израза „порти с глави” в „глави с порти”. Тази грешка е илюстрирана в Псалтира на св. Албанс като принц, който носи няколко порти към Христос.

Вероятно най-известното подобно влияние са рогата на Мойсей на статуята на Микеланджело, която прави за гроба на папа Юлий II. Грешката идва от Изход 34:35, където Йероним превежда еврейската дума герен (рог, лъч) строго като лат. cornuta (рог).

Последователните ревизии и издания на Вулгата съдържат и множество поправки на текста. Например стандартното издание на климентинската Вулгата съдържа коренно различни места като в т.нар. Кома Йоханеум (I Йоан 5:7–8), цитата от Псалм 22 (Матей 27:35) и ангела от Витсаида (Йоан 5:4).

Така или иначе за повече от милениум Вулгатата се използва като всепризнатия текст на Библията в Западна Европа и става база за предреформаторските преводи, като този на Уиклиф (14. век) и печатните Библии на немски (1466), италиански (1471), каталунски (1478), чешки (1488) и френски (1530). Но като цяло изборът на Йероним да превежда не буквално, а по смисъл отделя Вулгатата от стриктния схоластицизъм на превода, към който се стреми, и я приравнява до нивото на ревизия на базата на наличните старолатински текстове.