Петък, 19.04.2024
Преводът на Библията, който Йероним успешно завършва, е направен предимно от старогръцки източници. Това е разбираемо за текста на Новият завет и леснозабележимо при по-голямата част от Стария завет на Вулгата, който се придържа или към Септуагинтата, или към старолатински версии, базирани на нея.
Псалмите, някои книги на Петокнижието и апокрифите обаче следват еврейски източник, близък до познатия мазоретски текст. На определени места, като книгите Юдит и Товит, преводът е неочаквано свободен. Това е резултат от използвания преводач, който устно превежда арамейския текст на еврейски, от който Йероним изработва латинската версия.
Дамасий нарежда на Йероним да е изключително консервативен в ревизията на старолатинските текстове на Евангелията, които латински говорещият свят познава добре. Усилието да се запазят познатите старолатински думи и изрази може да бъде проследено във Вулгата, въпреки че този стремеж диктува либералното отношение на превода спрямо буквалното значение на оригиналния текст. Например старогръцката дума за първосвещеник е преведена като princeps sacerdotum в Евангелието според Матей, summus sacerdos в Марк и pontifex в Йоан. Подобна е ситуацията с останалите новозаветни книги, при превода на които Йероним предпочита разпространените старолатински версии пред старогръцкия текст. Когато използването на старогръцки е належащо, предпочитани са александрийски и дори ранни византийски варианти. Крайният резултат на работата на Йероним не цели толкова нов превод, колкото превод, който запазва вече широко използваните старолатински източници.
Ревизията на Йероним по останалите новозаветни е почти минимална. В резултат по-голямата част от текста запазва старолатинските източници, съдържащи множество „западни” варианти на новозаветния текст. Най-интересен между тях остава текстът на Апокалипсиса, чиято старолатинска версия не съответства на никой от познатите до момента гръцки текстове на книгата.
Новата латинска ревизия в превод на Йеорним приема името versio vulgatа или публикуван (публичен) превод. Текстът е в стила на литературния латински език от 4. век и нарочно контрастира с по-елегантния латински език на Цицерон. Но опасението на Йероним скоро става реалност. Новата ревизия предизвиква критики и гняв, често съвсем основателни.
Самият Августин се обявява против превода на Стария завет от еврейски вместо от гръцката Септуагинта, която той смята за боговдъхновена. Според неговото Писмо 71 в северноафриканската църква в Оея (Триполи) възниква спор заради използването на новата непозната фразеология. В един от случаите по време на прочит от Книгата на пророка Йон текстът на Вулгата чете, че пророкът намира сянка под hedera (лат. бръшлян). Слушащите бързо поправят четеца с по-старата версия на текста, която използва думата cucurbita (лат. тиква, кратуна).
Важността на Вулгата за Европейския ренесанс личи не само в нейната правилност, но и в нейните грешки. Тъй като от самото начало Йероним приема либерална теория на превода, неговите интерпретативни четения на библейския текст, особено в Стария завет, обособяват многобройни лингвистични обърквания в текста, които от своя страна водят до шедьоври на изкуството. Ето няколко от тях.
Фразата „издигнете порти с главите си” в Псалом 27:4 на LXX е с разменено място на думите порти и глави. Резултатът е замяна на израза „порти с глави” в „глави с порти”. Тази грешка е илюстрирана в Псалтира на св. Албанс като принц, който носи няколко порти към Христос.
Вероятно най-известното подобно влияние са рогата на Мойсей на статуята на Микеланджело, която прави за гроба на папа Юлий II. Грешката идва от Изход 34:35, където Йероним превежда еврейската дума герен (рог, лъч) строго като лат. cornuta (рог).
Последователните ревизии и издания на Вулгата съдържат и множество поправки на текста. Например стандартното издание на климентинската Вулгата съдържа коренно различни места като в т.нар. Кома Йоханеум (I Йоан 5:7–8), цитата от Псалм 22 (Матей 27:35) и ангела от Витсаида (Йоан 5:4).
Така или иначе за повече от милениум Вулгатата се използва като всепризнатия текст на Библията в Западна Европа и става база за предреформаторските преводи, като този на Уиклиф (14. век) и печатните Библии на немски (1466), италиански (1471), каталунски (1478), чешки (1488) и френски (1530). Но като цяло изборът на Йероним да превежда не буквално, а по смисъл отделя Вулгатата от стриктния схоластицизъм на превода, към който се стреми, и я приравнява до нивото на ревизия на базата на наличните старолатински текстове.
19.04
Свещеник е прострелян по време на богослужение в Мианмар
19.04
Суета на суетите
19.04
Евангелските християни в Европа и страхът от Русия
19.04
Раненият австралийски епископ прости на своя нападател
18.04
Далас Дженкинс с новини за сезон 4 на The Chosen
18.04
Счупен свят
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите