Петък, 25.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила," Притчи 24:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Редакции и разпространение на Вулгата

Main Pic
Публикувана: 15.11.2007
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 687
Коментари: 0

Въпреки критиките Вулгата става официален текст на Католическата църква, отстранявайки почти напълно използваните старолатински версии. Обнародването на сикстинската Вулгата през 1590 г. и заместването й с климентинската Вулгата през 1592 г. окончателно прекъсва връзката със старите текстове, а с това и възможността за тяхната евентуална реконструкция. Въпреки че самата климентинска Вулгата определено следва византийски добавки към текста, които често не могат да бъдат открити в старогръцките ръкописи.

Разпространението на текста на Вулгата води до превеждането й на множество езици там, където Католическата църква има влияние. Предполага се, че около 398 г. Йероним ръководи първия превод на Вулгата на испански език. Именно това е текстът, който под присилиянско влияние въвежда фразата „три са, които свидетелстват в небето” в I Йоан 5:7–8, сериозна богословска грешка, която продължава да съществува в множество преводи и ревизии. От испанската Вулгата са запазени два значими текста: Кавенският и Толетанският кодекс.

Много скоро Вулгата навлиза и в Ирландия, за което свидетелстват и запазените до днес Келска книга, Лихфийлдско евангелие, Рушуъртско евангелие и Книга на Арма. Като правило ирландският текст на Вулгата съдържа само четирите Евангелия.

С трансформацията на латинския в италиански, испански и френски е представена и френска версия на Вулгата. Смята се, че тя е компилация от испанския и ирландски текстове, което я поставя сред най-лошите преводи на Вулгата. Многобройните разлики в този превод довеждат до реакция от страна на Карл Велики. Императорът разпорежда текстът на Вулгата да не се копира от „неуки момчета в училище”.

В края на 8. век по негово нареждане започва унифицираща редакция на текста под ръководството на английския учен Алкуин Йоркси, абат на манастира „Св. Мартин от Тур”. Алкуин отхвърля наличните френски и през 796 г. получава от Йорк пазените там ръкописи на Вулгата. Рождество 801 г. ревизията е окончателно завършена и представена на Карл Велики. Копие от оригиналната ревизия на Алкуин не е запазено, но части от текста са запазени във Валицелианския кодекс, датиращ от 9. век. Запазена е и т.нар. Библия на Карл (MS10546) – изящно декориран ръкопис със страници с размер 50 на 37 см, в който липсва проблематичната фраза за тримата свидетели от I Йоан 5:7–8. Добавеното обяснение разяснява, че фразата е отстранена, тъй като се намира само в два от познатите (за тогавашното време) ръкописа.

С ревизия на Вулгата се заема и орлеанският епископ Теодулф, също от обкръжението на Карл Велики. Теодулф е западен гот по рождение и това личи в ревизията му с въвеждането на многобройни испански четения. Въпреки че е често критикувана за това, редакцията на Теодулф е значително по-добра от тази на Алкуин, съдържайки и информация за източниците, от които са взети разните вариантни четения.

През 9. век текстът на Вулгата търпи както множество поправки, така и грешки при преписване. Корекциите, нанесени от Алкуин и Теодулф, бързо губят своя ефект и с намаляване влиянието на Карл Велики се рефлектира върху точността на библейския текст, използван във Франция. Опит за корекция на текста прави и нормандският архиепископ Ланфранк, но на фона на историческите събития опитът му е безуспешен. Така успешна реставрация на оригиналната Вулгата на Йероним е постигната едва през 1590 г. със сикстинското й издание.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg