Събота, 08.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Даде храна на ония, които Му се боят; Винаги ще помни завета Си." Псалм 111:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Христовата любов трябва да се споделя

Main Pic
Публикувана: 23.11.2007
Автор: ЕВ
Прочетена: 406
Коментари: 0

Би ли разказал накратко как повярва?

 

Имах интерес към много неща – спортувах, занимавах се с музика, търсих хобита, които да изпълнят живота ми, да ме направят доволен. Търсих приятелка, намерих, но връзката ни беше някакъв хаос. Тогава забелязах, че старите неща, за които бях мислил, не ме направиха истински щастлив. Преживях раздялата с моята приятелка, имахме 3 години връзка. Потърсих ново приятелство с момиче, но това не стана. От тези две ситуации и от други неща в моя живот много недоволствах. Един мой приятел от ученическите години стана християнин. Той ми разказа за Исус. Но аз си мислех, че това е секта, където той беше затворен, защото не познавах петдесятните църкви.

 

Посетих църквата на този приятел и бях докоснат от молитвата, от проповедта. Но, от друга страна, забелязах, че ако искам да тръгна в Божия път, трябва да оставя всички мои пътища, всички мои неща, които са ми

важни.

 

Как дойде промяната?

 

Отначало не бях готов за това. Все още исках да живея своя живот – така, както на мен ми харесва. Но разбрах, че животът без Бог е много натоварен. Чувствах, че сякаш нося тежка раница с лаптоп вътре. Когато човек ходи винаги с тази раница, е изморително. Грешките, които бях направил, ми тежаха. Когато разбрах, че Исус може да ми подари ново начало, се молих заедно с моя приятел. Молих се Господ да направи живота ми нов, да ми прости това, което съм сгрешил. Божията любов изпълни сърцето ми – осъзнах, че съм пристигнал там, където исках да бъда. Намерих Христос или по-точно Той ме намери. Оттогава животът ми се промени. Знаех, че това е нещо, което не мога да запазя само за себе си, трябва да го предавам и на другите. И аз разказах на всички хора около мен, на моите приятели и колеги, за Исус. Те се питаха какво е станало с мен, на някои им изглеждаше странно. Но аз знаех, че Божията любов и промяна са положителни и другите също се нуждаят от това.

 

Какво се случи по-нататък? Продължи ли същата работа?

– Аз останах на работата си. За няколко месеца станах член на църквата и приех водно кръщение. Посвещението ми на Исус беше сложен процес, струваше ми вътрешни борби. Но Той е добър и беше с мен през всички трудности, за да се утвърдя във вярата. Бог ме доведе до пътя, по който искаше да вървя, за да израствам като човек, какъвто Той иска да бъда.

 

Така ли беше предизвикан за мисионерство?

 

В този период отидох на силна конференция, там бяха много Божи мъже, като Вернер Книсел, Инголф Елсел, Лорън Кънингам – основателя на “Младежи с мисия”. 

На тази конференция дойде в сърцето ми един въпрос от Бога: “Би ли отишъл в чужбина, ако те искам там?” Това беше труден за мен въпрос, защото аз съм от Бавария и ние сме хора, които остават, където са. Почувствах се като малко дете, което трябва да се раздели от родителите си: о, сега трябва да ходя далече, където не познавам никого. Седмицата по време на конференцията не беше лесна, но казах: “Господи, ако наистина това е Твоята воля, ако ме искаш в друга държава, тогава Ти имаш план за мен. Ако това е Твоят план, тогава е най-доброто за моя живот и бих отишъл в чужбина.” Това беше през 1992 г. И така, оставих моите решения в Божите ръце. Благодарен съм на Господ за това, сега се чувствам добре в България.

 

Как получи призива да дойдеш точно в нашата страна?

– През 1994 г. напуснах работа. Исках още да уча от Божието Слово, имах голям копнеж да се задълбоча в Библията. Бях 3 години и половина в библейско училище – теологически семинар “Берия”. През това време в мен се задълбочи стремежът към мисионерството. Мислех си, че трябва да служа на хора, които са в трудно положение. Също забелязах, че много обичам децата, че искам да им служа, както и на хора, до които трудно достига Евангелието – например мюсюлмани.

Не получих веднага отговор от Бог къде да служа. Пътувах на практика в Южна Африка за 5 седмици. Там се запознах с приятни братя и сестри, които бяха много ревностни за Исус, евангелизираха повече от мен и си помислих, че те не се нуждаят от мисионер. През 1994 г. проведохме мисионерскa акция за 3 седмици в Русия. Това беше в Смоленск и още два града, вече не мога да си спомня. Но Русия някак си не ми допадна – разбрах, че не това е държавата, която Бог има за мен. Тогава посетих един семинар на “Операция мобилизация”, които работят с кораби и посещават различни държави. Дават медицинска помощ, правят евангелизации, подпомагат работата в църквите. През тази седмица беше показан видеоматериал от Чек и Елизабет Лоу от Южна Африка. Те работят с изоставени деца. Бяха осиновили момиченце от България, което беше в много лошо състояние: измършавяло и отслабнало, което лежало само в леглото, без да получи помощ от Дома за изоставени деца. Детето било като умряло, когато го осиновили, и те много се молили. Момичето постепенно се възстановило – много мило дете е. Чек и Елизабет прожектираха филм за работата в това сиропиталище в България. Този филм много ме разтърси, защото обичам децата.

 

Значи тези мисионери са осиновили българско дете?

– Да, циганче, вече на 14 години. Аз също работя с цигани. Тогава взех координатите на Чек и Елизабет, попитах ги дали мога да дойда на практика с тях за 5 седмици и те се съгласиха. Пристигнах за 5 седмици в България, запознах се с българи, с мисионери. После пак дойдох и разбрах, че тук има много деца, има мюсюлмани и хора, които живеят в трудно положение. Това, което ми лежеше на сърцето, го намерих тук. Така се убедих, че България е държавата!

 

Значи от 2 години си в България като мисионер. Разбрахме, че вече стартирате известното в други страни служение “Royal Rangers” („Царски рейджъри”)

 

 Да, от 2 години съм тук като мисионер. Първата година учих езика, после започнах работа с една детска група в Раданово, до Полски Тръмбеш. Започнахме и детско училище във Виноград. Сега стартираме “Royal Rangers”. Чрез него децата се мотивират да следват Исус истински, със сърцата си. Рейнджърите се събират в групи, които имат специално облекло, с вратовръзки, и осъществяват заедно акции. Идеята е как да имат практическо ръководство във всекидневието си и да могат да живеят като християни. Организираме игри в гората, палим огън, пеем заедно, правим различни неща. Учим се да работим с инструменти като брадва, трион, учим се на ориентация с компас, как се строи подслон, как се правят възли, как се опъва палатка, как се строи пейка, маса от дървен материал и много други. Децата обичат да бъдат сред природата, това е като приключение за тях. Бяхме за 4 дни в Раданово, също на един лагер и това много допадна на малките – за първи път пренощуваха на палатки, направихме си огън, пяхме.

 

Това е страхотно! Какво ще пожелаеш на читателите на “Евангелски вестник”?

– Пожелавам им да не забравят, че най-доброто в живота е Господ да ни ръководи. Скоро отново ще празнуваме Рождество Христово и нека като апостол Павел да кажем: “Нощта премина, а денят наближи.” Наистина нека да живеем с Исус, да Го величаем и да се приближаваме до Него, да страним от злото!

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg