Петък, 29.03.2024
Интервю на Лъчезара Йосифова с д-р Кирил Свиленов
Вие станахте личен лекар номер 1 на България за 2007 г. Поздравления за това! Бихте ли ни разказали как мина конкурсът?
– Конкурсът мина като една голяма забава – и за зрители, и за участници... Проведе се в балната зала на Военния клуб на 2 декември. Имаше 16 участници – 8 мъже и 8 жени. Преди самия конкурс напрежението вече се беше покачило. Конкурсът протече в четири кръга, които включваха дефилиране с различни дрехи работно облекло, официално облекло, отговаряне на различни въпроси, артистични изпълнения (танци, песни, свирене на музикален инструмент, рецитал).
Аз направих два фокуса и с това явно успях да впечатля журито и да спечеля публиката. Освен че журито ме определи за ОПЛ (общопрактикуващ лекар) номер 1 за 2007 г., взех и наградата на публиката, която също гласува. Това е едно голямо признание за мен и държа да кажа, че съм благодарен на Господ за това, че ми даде спокойствие и сила да се явя, първо, и второ – да спечеля!!
Имате кабинет за компютърна диагностика на болести. Разкажете ни за какво точно става въпрос.
– От 3 месеца работя в кабинет за компютърна диагностика. Същността на изследването се свежда до, това да се направи спектрален анализ на електромагнитните вълни, които мозъкът излъчва, по-известни сред населението като биовълни. От години учените са установили, че такива вълни съществуват, но не можеха да намерят уред за разчитането им и приложението им в диагностиката. Това стана възможно след 2000 г., когато излязоха първите апарати от тази серия.
През август т.г. закупих последното поколение от този вид апаратура и работя в кабинет в София. Точността на резултатите е 90%. Нелинейният системен анализ на организма (компютърна диагностика) в повечето европейски страни се счита като алтернативен метод на изследване (все още). До момента единствената страна, в която уредът е признат като медицински, е Германия. Приложението на апарата е както за профилактичен преглед (тъй като сканира ВСИЧКИ органи и системи), така и за доизясняване на трудно диагностицирани заболявания. Също така и за улавяне на ракови и възпалителни огнища още преди да са се появили със симптоми. Отделно от това работя и в кабинет като общопрактикуващ лекар и в момента имам около 1500 пациенти.
Има ли нещо, което казвате на всичките си пациенти?
– Да. Казвам им да не се отчайват, защото отчаянието и депресията само ще усложнят заболяванията им... Като цяло казвам ИСТИНАТА на пациентите, дори да се отнася до тежко заболяване.
Вие сте посветен християнин. В едно списание споделяте: „Исус напуснал дворците на славата, за да се роди в обора на малко юдейско село. Избрал да дойде заради теб и мен: да ни даде надежда за нов живот и ни покаже пътя за спасение.” Как ще насърчите нашите читатели за Рождество Христово и за многото им битки през новата година?
– Нека да имат благословена и благодатна нова година! Нека да ценят здравето си, докато го имат, защото ние обикновено се сещаме за здравето, когато го изгубим.
Вие сте от потомствена медицинска фамилия. Баща ви, проф. д-р Дечко Свиленов, има и медицинско, и богословско образование. Майка ви също е лекар по професия. Какви съвети за живота сте получвали от родителите си?
– Сещам се за няколко неща, които съм получил като съвет, и които се опитвам да приложа и към моите деца:
Първо. Уважавай родителите си и по-възрастните хора!
Второ. Пази се от гордостта!
Трето. Научи се на търпение, научи се да чакаш!
Четвърто. Винаги поздравявай пръв!
Пето. Не оставай на никого длъжен в нищо.
Kак е преминало детството ви?
– Освен родителите ми, в моето (и на брат ми) възпитание роля са изиграли и моите баба и дядо. И двамата бяха ревностни православни християни и много трудолюбиви хора. До училищна възраст израснахме част от живота си с тях. Имахме удоволствието и радостта да се докоснем до ИСТИНСКИЯ живот на село – извън цивилизацията. Да видим как се дои крава, как се ражда теле, как човек, животни и природа са взаимно свързани... и сред всичко това стои Бог. Защо казвам това? Защото Господ създаде човека да владее над животинския свят и да живее сред природата, което за съжаление т.нар. научно-технически прогрес обърна в противоположна посока!
Имате две деца. Разкажете ни за тях!
– В момента те са на четири и половина и на една и половина години и във възпитанието се включват моята съпруга, бабите, баща ми и аз, разбира се... Големият ми син – Даниел, има редовно библейски уроци с дядо си, което е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Много е важно децата да бъдат захранвани с библейски истини и принципи от малки, тъй като така те остават по-трайно вкоренени у тях. На мен лично ми се иска да имам повече време, което да прекарвам със семейството си, но за съжаление често съм натоварен професионално – особено с новия кабинет.
Бихте ли разказали по-трудни случаи от практиката си, в които сте усещали Божията намеса?
– Сещам се за последния случай – през май т.г., когато смяната ми още не беше започнала, но аз бях в поликлиниката по своя лична работа... На входа видях разстроена жена, а пред входа – 4–5 момичета на около 12–13 години... Попитах какво става и жената ми обясни, че е учителка и че едно от децата е в безсъзнание. Попитах я къде е детето и тя ми отговори, че лежи в един от кабинетите. Веднага отидох там да видя каква е ситуацията. Вече имаше 2 медицински сестри при него. Мериха му кръвното на момчето и едната каза: „Детето си отива...” Започнахме процедури веднага. Една от сестрите изтича да купи една система и я включихме венозно... Докато течеше системата, аз излязох и попитах учителката относно детето. Тя ми каза, че момчето е много примерен ученик и никога не е създавало проблеми. Момичетата, които бяха дошли, също потвърдиха това. Аз ги попитах от какво е загубил съзнание и те казаха, че са пили водка... На въпроса ми, колко е пил, ми отговориха уклончиво... Но в крайна сметка се оказа че е изпил около половин бутилка. Докато водихме разговора, детето беше възстановило жизнените показатели, но все още не беше в съзнание. Междувременно дойде екип на „Бърза помощ”, който бях повикал още като разбрах за инцидента. Влязоха с носилка и натовариха детето. Всички бяхме в голям стрес до момента, в който то отвори за малко очи и после отново се унесе. Но вкарвайки го в линейката, аз вече знаех, че Господ го е запазил!
Кое библейско разбиране стимулират професията ви?
– Когато Исус се готвеше да Си отиде от този свят и да бъде разпънат, Той събра учениците си и вечеря с тях. И на тази вечеря им каза много важни думи. Част от тези думи са:
„Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.” (Йоан 13:34, 35)
По какво ще познаят хората, че сме ученици на Исус? По това, ако имаме любов помежду си. А имаме ли? Обичаме ли се НИЕ – наричащи себе си християни, или спорим в разнищването на нищожни доктрини и междуденоминационни догми?
Нека Господ даде на всеки един от нас силата и любовта да бъдем все повече като Него!
Д-р Свиленов разказва история:
Има един английски роман от 19. век, в който действието се развива в уелско градче, в което през последните 500 години всички хора се събират в църквата на Бъдни вечер и се молят. Малко преди полунощ те палят фенерите си и пеейки коледни песни и химни, извървяват няколко километра по една селска пътечка до отдавна изоставена каменна хижа. Там пресъздават сцената на раждането на Христос. И в знак на почит коленичат и се молят. Техните химни стоплят мразовития декемврийски въздух. Всеки, който може да се държи на краката си, е там. В този град съществува поверие, че ако всички граждани се съберат на Бъдни вечер и ако всички се молят с истинска вяра, тогава точно когато удари полунощ ще настъпи Второто пришествие. И от 500 години насам те идват при тази каменна руина, за да се молят. Но Второто пришествие все не настъпва.
Към един от главните герои на романа е отправен въпросът:
– Вярвате ли, че Той ще дойде отново на Бъдни вечер в нашия град?
– Не! – отговаря той, клатейки тъжно глава. – Не вярвам.
– Тогава защо отивате там всяка година?
– Е – казва той с усмивка, – ами ако се окаже, че аз съм единственият, който не е там, когато това се случи?
Е, не може да се каже, че вярата му е много силна, нали? Но все пак вярва. Както е казано в Новия завет, нужна ни е вяра, малка дори колкото синапово зърно, за да влезем в Царството небесно (Матей 17:20). И понякога когато работим с проблемни деца в рискова възраст, объркани младежи, алкохолици, агресивни, депресирани или склонни към самоубийство партньори, приятели или клиенти... точно в такива моменти се нуждаем от тази малка трошица вяра, която кара и онзи човек да се връща на Бъдни вечер при каменните руини. Само още веднъж. Може би точно този следващ път ще се случи неочакваното.
Понякога се налага да работим с хора, за които останалите са загубили всякаква надежда. Може дори да сме стигнали до заключението, че няма възможност те да се променят. Точно в тези мигове, ако успеем да намерим и най-малкото късче надежда, ще успеем да променим нещата, да постигнем забележим успех, да спасим някого, който заслужава да бъде спасен.
29.03
Засилени репресии над украински църкви в контролирани от Русия територии
29.03
130 от отвлечените ученици в Нигерия са освободени
29.03
Чарлз III призова към добри дела по примера на Христос
28.03
Финландските църкви и законът за брака
28.03
Библията, Църквата и Израел
28.03
Божият суверенитет
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите