Ренесансът и Библията

Ако до средата на 9. век преписите на Библията и тяхното разпространение са резултат от един дълъг, труден и ограничен с оглед на хора и ресурси процес, то с влизането в новия милениум разпространението на Библията, а по-късно и нейното тиражирано печатане навлизат в едно ново ниво на развитие. Няколко са важните фактори в този процес.

На първо място, нововъведената от Гутенберг печатна преса дава възможност на нови преводи да бъдат размножавани и разпространявани значително по-лесно и по-бързо от старовременните ръкописи. Това дава възможност и за нов прочит на Библията, за навременна критика на новите преводи и за предотвратяване на сериозни грешки в превода.

На второ място, това от своя страна мотивира богослови и лингвисти към един нов, значително по-сериозен и критичен метод на превеждане на Свещеното писание. Направени са революционни проучвания в областта на старогръцкия Нов завет. Така се появяват ръкописи и текстове, които са били скрити за повечето преводачи и библейски изследователи в продължение на стотици години. Публикувани са научни дискусии и изследователски решения, които стават основа за по-нататъшна работа в областта на библейския превод.

И не на последно място, самата възможност за разпространение на текста на Библията култивира реформационната идея за текст на Библията на говоримия език, който да достига широките маси. Сама по себе си тази идея става основа на едно ново движение във и извън средновековната църква, която променя методологията на богословие, неговото доктринално възприятие и литургическо практикуване.

Следният кратък обзор се стреми да предаде основните моменти в развитието на библейския превод за този период в хронологичен ред.

390 г. – Йероним превежда Библията на латински.

5.–6. век – пристигналите в Британия немски говорещи преселници въвеждат нов саксонски диалект, който започва да се употребява като стандартен староанглийски език.

7. век – джаройският монах Биди разказва за Хердсман Кейдмън, който пее истории от Библията на английски език.

640–735 г. – Алдхейм започва превод на Библията на английски от латинската Вулгата.

995 г. – завършен е англосаксонски превод на Новия завет.

1384 г. – Джон Уиклиф завършва първия цялостен английски превод на Библията в ръкописен вид.

1408 г. – Оксфордският синод прави серия от неуспешни опити да унищожи превода на Уиклиф.

1455 г. – Гутенберг завършва работата си по печатната преса и отпечатва латинска версия на Библията.

1516 г. – Еразъм Ротердамски публикува гръцко-латински паралел на Новия завет.

1517 г. – поставено е начало на Реформацията.

1522 г. – Мартин Лутер отпечатва нов немски превод на Новия завет.

1525 г. – Уилям Тиндейл завършва работата си по нов английски превод на Новия завет от латинската Вулгата и гръцкия текст на Еразъм.

1536 г. – Уилям Тиндейл е екзекутиран.

1535 г. – Майлс Ковърдейл, ученик на Тиндейл, отпечатва цялата Библия (заедно с Апокрифа) на английски език.

1537 г. – Библията Матюс е отпечатана на базата на преводите на Тиндейл и Ковърдейл и разпространена от Хенри VIII с помощта на архиепископ Крамър и Томас Кромуел.

1539 г. – издадена е Великата Библия като официално издание на Библията на английски за публично ползване.

1546 г. – свикан е съборът в Трент, който продължава 27 години.

1553 г. – публикувани са Четиридесет и двете клаузи, вероучението на Англиканската църква, валидно до днес.

1560 г. – отпечатана е женевската Библия – първият цялостен превод на Библията, направен от гръцки и еврейски, изготвен от Уилям Уитингтън, роднина на Джон Калвин.

1568 г. – издадена е Епископската Библия.

1609 г. – излиза от печат Библията Реймс–Дуей.

1611 г. – шотландският крал Яков IV става крал Яков I на Англия (1603 г.) и поръчва издаването на официална английска версия на Библията.