Събота, 15.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда." 1 Йоан 1:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Евангелските парацърковни организации в края на 19. век (част 1)

Main Pic
Публикувана: 25.01.2008
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 1348
Коментари: 0

Специфичната структура на евангелското християнство е предпоставка за възникването на доброволни сдружения на евангелски християни. Те имат за цел да подпомагат определени аспекти от евангелското служение спрямо света или да посрещнат определени нужди на самите евангелски християни. Необходимостта от съществуването на парацърковните организации е породена от по-високата активност и инициативност на евангелските християни, както и от нуждата за обединяване на усилията зад общи проекти на множеството евангелски деноминации. Тук е мястото да посочим, че Бостънският борд, който стои зад Мисията в Европейска Турция, практически е парацърковна организация, която, макар и близка до Конгрешанската църква, набира средствата за своя бюджет самостоятелно, а в дейността му участват християни, принадлежащи на различни евангелски църкви.

Първата българска евангелска парацърковна организация е Благотворителното евангелско дружество, за чието възникване и дейност вече разказахме. Едни от най-влиятелните евангелски организации се явяват Младежките християнски дружества. Първото дружество е създадено в Самоков през 1883 г., като е ползван моделът на световните служения YMCA (Young Man Christian Association) и YWCA (Young Woman Christian Association). Същевременно към отделните църкви се образуват младежки християнски дружества, започва издаването на печатно издание „Младежки вестител”, редактирано от Ст. Бочев. През 1910 г. в София е създаден Съюз на младежките християнски дружества, който развива впечатляваща дейност. В концепцията на МХД е залегнало т.нар. тристранно развитие на личността – духовно, умствено и физическо. Във връзка с това към дружествата съществуват многобройни комисии – религиозна, социална, физкултурна и просветителна. Създават се самодейни състави и библиотеки. Организират се многобройни инициативи, като екскурзии, концерти и състезания.

След Първата световна война младежките християнски дружества се отварят широко за младежите извън евангелските среди и придобиват висок обществен статус. Със заповед на Министерството на народната просвета от 1922 г. се нарежда на средните училища да оказват пълно съдействие на дружествата. Младежко християнско дружество е учредено и към Софийския държавен университет. От днешна позиция е трудно да оценим какво огромно влияние е имала дейността на МХД за промяната на облика на тогавашната българска младеж. Трудно е да си представим, че често дейността на МХД е била единствената възможност на младежите да се докоснат до дейности извън всекидневната борба за насъщния. Интересен факт е, че спортове, които днес са част от всекидневието ни, като волейбола и баскетбола са наложени в България от чуждестранни и български служители на МХД.

Младежките християнски дружества са поредният принос на евангелската общност за формирането на модерното българско общество. Една идея, започнала като чисто евангелска, е оценена от широки обществени кръгове и официалните власти и се разчита на нейното благотворно въздействие за предпазване на младежта от погрешни лични решения и влияние на разрушителни идеологии. Очевидно ръководителите на МХД успяват да дефинират точно областите, в които могат да бъдат полезни, както и точната дистанция спрямо евангелските църкви, на които принадлежат, за да достигнат с дейността си максимално широк кръг лица.

Друга мощна парацърковна организация са Женските християнски дружества. Първото дружество е основано в Пловдив от мисионерката Ана Монфърд през 1880 г. и носи името „Скобелева” – на името на майката на героя генерал от Освободителната война. Дружеството е насочено към милосърдна дейност, организираните членки се оказват в помощ на стотици нуждаещи се от материална и чисто човешка подкрепа. Трябва да си дадем сметка, че към началото на своето съществуване едва ли е имало други женски организации сред българите. Женските християнски дружества, освен с непосредствената си практична дейност, влияят и върху процесите на еманципация на жените, на осъзнаването им като равноправни в социално отношение личности, допринася за придобиването на увереност и самочувствие от хиляди жени относно техните способности да бъдат полезни в широк кръг обществени дейности. След Първата световна война към женските християнски дружества се създават женски мисионерски дружества, които имат за цел подпомагането на църковните служения и благовестието. По този начин тази организация остава тясно свързана с Евангелската църква и демонстрира своето убеждение, че най-висшето благодеяние, което може да бъде направено на този свят, е споделянето на Благата вест.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg