Вълнения през седмицата

Да учим ли децата си на Религия?

През изминалата седмица особено много нашумя въпросът около изучаването на предмета „Религия” като задължителен в българските училища.

Дебатът по темата, който се състоя в понеделник (28 ануари, 2008), постави началото на продължителни дискусии, спорове и несъгласия между няколко групи от хора. Обществения съвет, назначен от МОН, оглавяван от професор Георги Бакалов, подготви проект за предмета „Религия”. Идеята е предметът да се учи от 1. до 7. клас, като включва историите и практиките на повечето религии. Програмата за началния курс е разработена във формата на приказки и притчи. По време на дебата отношение взеха министърът на образованието, социолози, психолози, учители, родители, представители на политически партии.

Според проф. Бакалов, въпросът не се състои в това дали да се учи Религия, или не, а в това в каква форма да се организира обучението. Образованието в България е със светски характер и никой не може да налага изучаването на определена религия. Вносителите на това предложение твърдят, че въвеждането на отделен предмет Религия ще запознае учениците с историята, културата, стойността, ценностите и практиките на повечето религии, но всичко това е на ниво знания.

В този случай предметът вероучение се изключва като възможност за изучаване, тъй като той представя само една религия – християнството.

Срещу предложенията на Обществения съвет застанаха и социолози, и родители.

Според думите на социолога Иван Райчев (станал изразител на мнението на атеистите) само една четвърт от българското общество има някакви религиозни убеждения. Затова не е допустимо останалите 75% да се въвлекат в изучаване на религия.

Цвета Брестничка (Асоциация „Родители”) се изказа категорично против въвеждането на учебния предмет. Според нея един час седмично няма да научи децата на морал. Тя каза още: „Тук се предвижда въвеждането на задължителен предмет, за който никой не се е допитал до родителите. Те нямат право на мнение. Има много хора, които не биха искали да се изучава религия като отделен предмет.”

Интересно е, че и двамата не приеха тезата, че предметът ще запознае учениците с различните религии единствено на ниво знания, като критикуваха самата идея да се говори за религия и вяра в светското училище.

По думите на депутата Чернев (бивш член на „Атака”, сега независим, но с националистическа позиця), е абсурдно да се мисли, че предмет, в който се изучава една религия (в случая – православие), е остаряла практика. Той защити тезата, че в българските училища трябва да се изучава само християнството (отново имайки предвид само източното православие). Но фактът, че по закон българското образование е със светски характер, категорично отхвърля становището за вероучение.

По време на дискусията отсъстваха представители на повечето официално регистрирани  верозиповедания.

Дебатът продължава... След понеделник последваха множество участия на различните страни от обществения дебат в телевиозионни предавания, интервюта, спорове, нови дискусии. Към този момент проблемът като че ли се задълбочава, вместо да се разрешава. Категорично срещу идеята за въвеждане на учебния предмет са и Синода, и Мюфтийството. Тепърва предстои да чуем техните официални аргументи. Твърде е възможно медийният шум и дискусии, умело насочвани през следващите седмици, само да легитимират решение, за което е постигнато съгласие.

„Евангелски вестник” ще продължи да ви информирани за развитието на дебата.