Вторник, 11.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ." 1 Коринтяни 1:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Евангелските парацърковни организации в края на 19. век (част 2)

Main Pic
Публикувана: 06.02.2008
Автор: ЕВ
Прочетена: 1475
Коментари: 0

Младежките християнски дружества са поредният принос на евангелската общност за формирането на модерното българско общество. Една идея, започнала като чисто евангелска, е оценена от широки обществени кръгове и официалните власти и се разчита на нейното благотворно въздействие за предпазване на младежта от погрешни лични решения и влияние на разрушителни идеологии. Очевидно ръководителите на МХД успяват да дефинират точно областите, в които могат да бъдат полезни, както и точната дистанция спрямо евангелските църкви, на които принадлежат, за да достигнат с дейността си максимално широк кръг лица.

 

Друга мощна парацърковна организация са Женските християнски дружества. Първото дружество е основано в Пловдив от мисионерката Ана Монфърд през 1880 г. и носи името „Скобелева” – на името на майката на героя генерал от Освободителната война. Дружеството е насочено към милосърдна дейност, организираните членки се оказват в помощ на стотици нуждаещи се от материална и чисто човешка подкрепа. Трябва да си дадем сметка, че към началото на своето съществуване едва ли е имало други женски организации сред българите. Женските християнски дружества, освен с непосредствената си практична дейност, влияят и върху процесите на еманципация на жените, на осъзнаването им като равноправни в социално отношение личности, допринася за придобиването на увереност и самочувствие от хиляди жени относно техните способности да бъдат полезни в широк кръг обществени дейности. След Първата световна война към женските християнски дружества се създават женски мисионерски дружества, които имат за цел подпомагането на църковните служения и благовестието. По този начин тази организация остава тясно свързана с Евангелската църква и демонстрира своето убеждение, че най-висшето благодеяние, което може да бъде направено на този свят, е споделянето на Благата вест.

 

Едни от най-характерните евангелски парацърковни организации от този период са въздържателните дружества. Като цяло евангелското движение в България е свързано с пиетистката традиция в евангелските църкви. Отказът от употреба на алкохол и тютюневи изделия е бил елемент от практичната святост и бил белег на обновения живот за евангелския вярващ. Същевременно трябва да си дадем сметка, че втората половина на 19. век е време, когато въздържанието среща широка подкрепа от медицината като наука, както и от считани за прогресивни за времето си течения. Първото въздържателно дружество е образувано през 1879 г. в Самоков, а през 1881 г. в Пловдив пастор Иван Тонджоров издава първата въздържателна брошура. Отново в Пловдив са организирани първите пропагандни въздържателни вечеринки, като посещението на някои мероприятия достигало 400 души. За кратко време към повечето евангелски църкви се образували въздържателни дружества. През 1892 г. е създаден Българският въздържателен съюз. Въздържателното дело набира сила и постепенно оформя своя социална програма, изразяваща се в настояването да се забрани употребата на алкохол от ненавършили 20-годишна възраст, въздържателно обучение в училищата и правото на общините да затварят местни кръчми след допитвания с участието на жените. Същевременно била издадена значителна по обем литература с въздържателно съдържание. Тази активност съвпада по време с агитацията за въвеждането на сух режим в САЩ и трябва да си дадем сметка, че очевидно за тогавашните евангелски вярващи тази кауза е била от особено значение. Днес въпреки широко разпространената злоупотреба с алкохол трудно можем да си дадем сметка, до каква степен алкохолът се е бил сраснал с всекидневието на мъжете, не можем да си представим среда, в която единственото място за неслужебен социален контакт е кръчмата, единственият социално приет начин на прекарване на свободното време е отново кръчмата и основен момент в отбелязването на каквото и да е събитие е употребата на алкохол.

 

След 1910 г. са създадени значителен брой светски въздържателни дружества, които заедно с Евангелското въздържателно дружество през 1927 г. образуват Федерация на въздържателните съюзи с над 85 хил. членове. Всички ангажирани с тази кауза би трябвало да си дават сметка, че основите на това движение в България са поставени от евангелските вярващи.

 

Този кратък обзор на появилите са в края на 19. век парацърковни евангелски организации показва пионерския характер, който евангелските вярващи са носили в българското общество по онова време. Повтарящ се факт е, че тези евангелски организации не търсят уюта на дейността сред църковните членове, но са широко отворени за влияние и въздействие върху българското общество. Българските евангелисти имат самочувствието на носители на идеи, които променят цялото общество и имат находчивостта и самочувствието да намират подходящите форми за тяхното изразяване. Същевременно парацъковните организации са мощно свидетелство за братския дух между евангелистите от различните деноминации и за тяхната обща платформа пред българското общество.

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg