Протестанството има позитивно влияние в България - преди и сега

Той е един от малкото пастори у нас, които толкова дълго пастируват поверената им църква – вече 28 години. Заедно с ръководители на други църкви във Велико Търново се подготвят да празнуват 150 години от зараждането на евангелизма в техния град. П-р Митев е на 54 години, женен, с две деца и едно внуче. Заедно със съпругата му Дора умеят да насърчават и по-възрастни, и по-млади. Може би затова още от млад е поел ръководството на църквата. П-р Митев споделя:Завършил съм музикална гимназия. По време на комунизма исках да следвам и в Духовната академия, но ми беше отказано от самия ректор. След като получих този отказ, по съвета на мои приятели, които бяха завършили Духовната академия, започнах самостоятелно да следвам пълния й курс. В продължение на 4 години преминах целия курс, но без да съм полагал съответните изпити, тъй като не бях допуснат. Веднага след 10 ноември 1989 г. заминах за Германия, където завърших Висшия богословски институт на Петдесятния съюз в Дармщадт. 

Откога сте на духовна работа?

Като духовен служител бях назначен в рамките на Петдесятния съюз още през 1978 г. като помощник-пастор на главния ръководител на църквата в Търново п-р Георги Тодоров. Тогава ръководех и младежите, както продължих и в следващите години. Когато п-р Тодоров беше задържан, арестуван и хвърлен в затвора, аз поех ръководството на църквата. Това стана през 1979 г. и до днес съм пастор, вече 28 години. Може би вече е време за промяна.

Значи имате богат опит в това отношение. Бихте ли разказали как заедно с целия си дом служите на Господа?

Женен съм от 1976 г. Съпругата ми Дора е от Враца, четвърто поколение евангелист. Аз съм трето поколение. Радваме се, че и нашите деца са във вярата от малки. Марта е по-малката, тя завърши музикална педагогика в Търновския университет, семейна е и вече е майка на една прекрасна дъщеря – София. Марта е много добър сътрудник и съработник в църквата. Тя ръководи хвалението, свири на акордеон, също така композира песни и пише текстове. Занимава се и с обработване и аранжиране на християнска музика. Нейният съпруг Цецо свири на ударни инструменти в църквата, също е завършил музикална педагогика. А синът ми Милан работи върху докторат по мехатроника в университета в Карлсруе, Германия, където и преподава като асистент.

Вашата книга „Евангелизмът”, която излезе през 1992 г., много послужи за вярващи и невярващи да разберат за корените на евангелизма в България, както и какво е протестантство, разликите между протестантството, римокатолицизма и източното православие. Бихте ли разказали как се роди идеята за тази книга и дали ще я преиздадете?

Идеята за издаването на книгата се роди, когато големият интерес към вярата веднага след 10 ноември 1989 г. предизвика въпроси в хиляди хора, които не бяха влизали в каквато и да е църква. Разбраха, че има евангелски църкви, започнаха да идват не само при нас, в Търново, но и в цялата страна и да задават много въпроси. Някои от въпросите издаваха духовно невежество, плод на липсата на информация, а други бяха много интересни, логични. Но, общо взето, най-често срещаните въпроси бяха: „Вие пък какви сте?”; “Защо евангелска църква?”; “На кого е нужно протестантството?”; “Има ли изобщо място за протестантството в България?”. Затова реших да напиша тази книга. Мисля, че книгата днес се нуждае от сериозно редактиране и преиздаване, защото като историк по църковна история притежавам вече много повече информация. От друга страна, в книгата съществуват някои неточности, които трябва да поправим, а също и празноти, които трябва да бъдат попълнени.

П-р Митев, видяхме вашия кабинет в църквата ви в Търново – кабинет с много книги, картина на Исус, стенна карта на Палестина и интересна картина на Скинията. Скинията веднага напомня за свещенството. Сред другите книги, на които сте автор, имате произведение на рядко срещана тема – „Свещенството в Новия завет”. Какви са отзивите за тази книга?

Първоначалният тласък за тази идея получих през 1983 г., когато в нашата църква дойде младо семейство от Габрово и около 3 седмици след това бяха посетени от свещеник Христофор Събев, известен от митингите по онова време. Тогава той беше ефимерий в Соколския манастир и им беше казал доста неверни неща за нас, протестантите. Това ме накара да го потърся. Случи се в един много дъждовен ден, намерих го в манастира, започнахме разговор с него. На всички мои въпроси, защо пречи на тези млади хора да посещават църква, той винаги отговаряше едно и също: „Вие не сте Христова църква, тъй като вашето свещенство няма апостолска приемственост.” Тогава аз отворих православната Библия. Отворих я на Деяния на апостолите, 13 глава, където се казва, че апостолите Варнава и Савел (по-късно Павел) са били ръкоположени след молитва от презвитерите в църквата в Антиохия. Не се казва никъде, че те са били ръкоположени от някой от 12-те апостоли. Когато му прочетох текста на Новия завет, където се говори за ръкополагане без участие на някой от Исусовите ученици, т.е. без физическа или географска апостолска приемственост, той обеща да размишлява върху него. По-късно започнах да преподавам църковна история в Библейския институт на Педесятния съюз, продължавам да преподавам във „Вижън” училищата из цялата страна, където изучават църковна история и ме канят. „Вижън” е надденоминационно библейско училище, но офисът им в България е при п-р Георги Михайлов в Ловеч.

Разбрахме, че към друга ваша книга – „Избрани проповеди”, проявяват позитивен интерес православни вярващи...

Преди 3 години издадох том първи от мои избрани проповеди, най- първите ми проповеди, от 1979 до 1981 г. включително, но избрани проповеди. Желанието ми е да продължа да издавам, затова са ми необходими и средства. Интересът към проповедите в нашите среди не е много голям, тъй като евангелските вярващи слушат постоянно проповеди, също така има богата духовна литература. Докато светската аудитория и особено православната аудитория е свикнала да чете написани проповеди, затова от тяхна страна интересът е по-голям. Действително към моите проповеди проявяват интерес много хора, включително и от Православната църква.

Вашата църква има интересно име – „Филаделфия” или “Братска любов”. Какви са основните ви цели?

Целите ни са в няколко посоки. На първо място, според възможностите ни да достигаме повече и повече хора в нашия град. Нашата църква е оказала гостоприемство и на двама германски мисионери. Единият е Улрике Гертруд-Ева Мюлер, която работи със сдружение за евангелизиране на деца. От 11 години тя е в Търново, а в България е от 14 години. Другият е Хорст Капел, който е изпратен в България от германска петдесятна мисия. Той работи с турски говорещи деца, младежи и възрастни. Като църква ние ги подпомагаме активно с наши кадри, също така с подходяща литература, с молитва и с всичко, което им е необходимо. По този начин желанието ни за достигане на децата в нашия район до голяма степен се реализира.

А какви са проектите ви за 2008 г.?

2008 е годината, през която ще празнуваме голям юбилей – това е наш местен юбилей. Този юбилей е свързан със зараждането на евангелизма в Търново – преди около век и половина чрез мисионерския подвиг на д-р Алберт Лонг и негови съмишленици. Ще се съберем с другите евангелски църкви в Търново, за да празнуваме този юбилей. Друго събитие, върху което ще сложим акцент, това е Годината на Библията в България (2008 г.). Да се надяваме, че с Божията помощ ще успеем да обърнем погледите на все повече хора към Библията!

Какво ще пожелаете на читателите на „Евангелски вестник”?

Да не бързат във всекидневието си, да намират време за четене. Интернетът е голямо богатство на нашето съвремие, но също така и причина хората днес да четат все по-малко. Тъй че аз пожелавам на всички християни в България, на читателите на вашия вестник повече и повече да четат Словото!