Вторник, 11.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ." 1 Коринтяни 1:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Евангелската съборна църква в Асеновград* пред своя 120-годишен юбилей

Main Pic
Публикувана: 22.04.2008
Автор: Весела Илиева
Прочетена: 1303
Коментари: 0

Евангелското общество в Асеновград е на 22 години, с развита структура и църковен живот, на които биха завиждали благородно много официални църкви, когато на 24 октомври 1910 г. е провъзгласено тържествено за църква на Събора на източните евангелски църкви, провеждащ се в града. Пасторът на църквата е Иван Цаков, внук на Неофит Рилски, поел пасторството като пътуващ служител. Той развива с младежите и църковните основатели изключителна дейност за благовестието на Христа, така че само за една година в резултат на работата им на събитието присъстват над 250 църковни и обществени деятели и граждани на Асеновград. В края на 1911 г. пастор Иван Цаков трябва да напусне паството си и да поеме друго служение. Месеци по-късно България навлиза в един от най-болезнените за нацията и обществото ни периоди – войните през 1912–1918 г. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война обезкървяват родината ни и я довеждат до национална катастрофа. Българските мъже и младежите над 16 г. са по фронтовете. В секуларните и църковните области работата поемат жените и децата. Такава е съдбата и на асеновградската църква. Тя не е лека, особено що се отнася до поддържането духа на църквата и поемането на социалните грижи за сираци, вдовици, инвалиди и бегълци – задачи, с които се нагърбват и евангелските църкви в страната редом с Православната църква.

Десетте години след края на Първата световна война (до 1929 г.) са трудни за църквата. Липсва постоянен пастор, навлиза и либералното богословие в евангелските среди. Паралелно като духовна контрареакция на тази тенденция се образуват новите църковни движения на баптистките, петдесятните и харизматичните църкви у нас. И в църквата в Асеновград тяхното влияние не е изключение. Пътуващи проповедници и богослови на баптистките и петдесятните църкви заемат място на амвона. Освен влиянието в църковния живот, което оставят, те довеждат и до образуването на нови евангелски общества, които се отделят самостоятелно. През 1921 г. се обособява евангелското петдесятно общество, а от него по-късно се отделят Баптистката църква (формирана през 30-те години на 20. век като самостоятелна официална църква със свой пастор – Атанас Георгиев, и собствено служение) и харизматичната Евангелска Божия църква.

Въпреки че всички тези църкви не са в конфликт и могат да се радват на забележително сътрудничество през годините (най-вече в тежките години на тоталитаризма, когато Евангелската съборна църква – тяхна църква майка, всъщност им дава подслон и сигурност в сградата и структурите си над 40 години), то това разделение отваря рана в евангелските съборни среди в града, те преживяват много тежко отделянето на групи християни. Този процес омаломощава най-вече отделилите се – те не успяват да достигнат никога онази активна църковна и евангелизационна дейност, която е развивала и ще развива Евангелската съборна църква в града. Коректните братски отношения се запазват благодарение на отказа на Евангелската съборна църква да осъжда и изолира братята и сестрите си от новите деноминации в Асеновград – тя кани всички църкви и общества в организирани от нея общи молитвени седмици. Не само толерантна е Асеновградската евангелска съборна църква, но и отворена за духовния обмен с другите протестантски общества в града. Особена е грижата й към тях в годините на гоненията през комунистическия режим, когато ги приютява под покрива си и създава условия за протестантски икуменизъм, за общо служение и споделен живот в най-тежки условия, които с право може да се каже, че напомнят на първата Христова църква преди 2000 години.

Евангелската църква в Асеновград успява да запази и доразвие благовестителската си и социална дейност, въпреки че през 20-те години е с относително оредял състав и години наред без постоянен пастор. През 1929 г. най-после за постоянен пастор е избран Лука Мирчев, родом от Битоля. Пастор Мирчев е ерудиран и рядко благороден по натура човек, с много опит в македонските църкви. Той служи само 2 години в Асеновград, но след съживлението при пастор Иван Цаков полага основата за нов възход на църквата, който продължава до 1944 г. Този процес впечатлява с интензивността си – църквата се пълни с новоповярвали, значителна част от които са младежи, разрастват се и евангелските семейства в града, прииждат нови членове и редовни посетители на църквата от околията и други селища. И през 1934 г. именно в Асеновград се провежда годишният Национален събор на българските евангелски църкви. До средата на 30-те години на пасторско служение в църквата са пътуващи пастори, но също и църковни членове – местни проповедници. Силно е служението на жените, които се ангажират с редица задачи като църковни работнички, запълвайки с работата си и нуждата от пастор. Особено посветени на това поприще са Христина Димитрова и Руска Иванова.

За две години – 1936 и 1937, постоянен пастор става завършилият богословие в САЩ Крум Стоянов. Тук той се жени за Маргарита Пармакова, родом от Самоков. Пастор Стоянов е останал в спомените на възрастните протестанти и в историята на църквата като християнин с благ характер и висока култура, интелигентен и горещ за Христа. Той е призован от 1938 г. на служение в САЩ сред българските имигрантски среди, където служи до края на живота си. По същото време църквата закупува за хвалението си нов хармониум „Хофберг”, който се употребява чак до средата на 90-те години. Инициативата е на младия църковен органист Петър Ат. Игнатов, който се свързва с фирмата и организира закупуването на най-добрия за времето си хармониум в България. На 10 януари 1937 г. се изнася с него пред асеновградското гражданство и първата оратория „Месия” на Хендел – грандиозният концерт се радва на препълнена зала и се изнася още два пъти в най-големите градски салони, които са също препълнени, с множества от правостоящи. До този момент „Месия” не е изпълнявана в страната, с едно изключение в София. Ораторията е подготвена от евангелския църковен хор в Асеновград и поради добри отношения – с другите църкви, със съучастието на градския хор и хора на православните църкви в Асеновград. Евгений Зюзюк, диригентът на градския хор и на една от големите православни църкви, участва в реализирането на постановката. Освен това участват няколко оркестъра на любители и военният оркестър на гарнизона в града. Солист е оперният певец Ромео Райчев, част от оркестровата партия се изпълнява на хармониума на църквата.

От 1938 г. в Асеновград започва пасторското си служение Симеон Илиев, завършил богословие в Швейцария. Той е син на Петър Илиев от Сливен, основателя на младежкото дружество в Асеновградската евангелска съборна църква. Пастор Илиев се жени за Мара Сивинова, член на църквата, една от активните Божи работнички. Оттук нататък тя е вярна помощница на своя съпруг, на плещите на когото ляга отговорността за църквата в трудните военни години и на когото предстои пътят на Голгота след налагането на комунистическия тоталитаризъм през 1944 г. През 1949 г. пастор Илиев е арестуван и осъден на дългогодишен затвор по т.нар. Пасторски процеси.

Пастор Симеон Илиев съчетава рационалното и духовното в богословието и практиката си. По време на неговото служение 12 години църквата преживява увеличение на членската си маса и посещаемостта, развива широка църковна и социална дейност. Голямата заслуга на пастор Илиев е в тактичността и толерантността му, с които е надарен свише. Благодарение на силните му проповеди и благия му характер мнозинството отделили се баптисти, петдесятни и харизматични християни се завръщат в Евангелската съборна църква. Там се радват на съживление в Святия Дух и силна библейска проповед на пастор Симеон-Илиевото служение. Църквата се пълни и с новородени християни, скоро става тясно в сградата.

 

 Следва

* За удобство използваме съвременното име Асеновград (прието през 1934 г. ) на мястото на старото име на града Станимака.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg