Българската Библия от 1938 година (част 2)

Българското издание на Библията от 1938 г. е частичен превод на Стария завет, преведен от еврейски език за еврейската общност в България. Предговорът, който преводачите прилагат, разкрива важна информация относно целта, метода и процеса на изготвянето му, както следва:

(1)  Това е нов превод, различен от съществуващите Цариградска Библия и ревизираното издание на Придворна печатница от 1924 г.

(2)  Направен е целенасочено като кондензирана версия, която съдържа само отделни части на Стария завет, разделени в три категории: Закон, Пророци и Писания.

(3)  Целта на превода е да служи на еврейската общност в България, заради което не включва Новия завет.

(4)  Годината под увода по еврейския календар е 5697 (или периода от 17 септември 1936 до 5 септември 1937 г.). Годината в печатарското каре е 1937/1938.

(5)  Посоченото, както и сравнението на текста, показва, че този превод не е ревизираното издание от 1940 г., което по онова време е все още неиздадено.

Текстът на предговора следва дословно:

„Наред със съществуващите два превода на Библията, чиито достойнства не подценяваме, поднасяме този нов превод, направен от първообраз, сравнен с най-сполучливите преводи на световни езици – френски, немски и английски.

Единственото подбуждение, което ни е вдъхновявало при изпълнението на този труд, е било да допринесем, щото Книгата на книгите да стане по-достъпна и любима, за да възвишава душите и да ги окрилява с неземна сила и жива надежда.

Тази Библия е съкратена. Чрез твърде старателна и добросъвестна преценка опитали сме се да изберем предимно хубави библейски разкази и важни исторически събития.

Знаем, че поради наложените съкращения, някои читатели ще намерят празноти – това е твърде естествено – но ласкаем се от надеждата, че от преведените части едва ли някой би сметнал нещо за излишно.

Чувството за дълг и признателност ни кара да заявим, че този превод нямаше да види бял свят без ценното и благословено съдействие на почти всички еврейски обществени институти и организации у нас начело с Централната консистория на евреите в България, на които изказваме най-топла благодарност.

Ние сме твърде задължени към уважаемия Върховен еврейски духовен съд в България за преглеждането и одобрението на нашия скромен труд.

Въпреки всички усилия ние знаем, че делото ни не е нито пълно, нито съвършено. Но любовта, с която го извършихме и която ни даде сили да превъзмогнем немалко трудности, добросъвестните грижи и старания, които положихме, ни вдъхват вярата, че този превод ще събуди по-голямо внимание и любов към Вечната книга. И това ще бъде за нас най-хубавата награда.

София, 15 Шеват, 5697 год.”