Петък, 19.04.2024
Чували ли сте, че днес има младежко християнско дружество към някоя църква? Аз нямам информация за наличието на такова. В миналото обаче е имало младежко християнско дружество. Искам да ви разкажа точно за такова дружество.
Преди около 100 години амвонът на евангелската църква в Станимака (от 1934 г. Асеновград) е заеман от пастор Иван Цаков. Той е бил човек с богат духовен и житейски опит. Знаейки, че има младежки дружества към някои от по-големите евангелски църкви в страната по онова време, той предлага да се създаде такова и в Асеновград. Идеята му не е лекомислена. За нея той има сериозни основания. На християнското поприще в Асеновград между 1900 и 1910 г. се подвизава един изключително сърцат младеж. Името му е известно на по-старите протестанти. Това е Петър Илиев (Сливенски), баща на бъдещия п-р Симеон Илиев. Той се изселва от Сливен (където повярвал в Бог) и отива да живее в Асеновград. Баща му го изгонил от града, защото станал протестант. В Асеновград той постъпва на работа в първата промишлена фирма „Копринената фабрика”. Тя е основана от Нортън Бретън (английски индустриален предприемач и протестантски деец), а нейни директори са изселилите се с многобройните си семейства протестанти от Меричлери – Добри Шопов и Запрян Вълчев. Те приемат младия Петър Илиев на работа. По-късно Добри Шопов се сродява с него, когато Петър Илиев се жени за неговата племенницата. Петър Илиев посещава евангелската църква в града. Това обаче не го задоволява – той искал да вложи силата си за Христовото дело. За кратко време около младежът се събира група ревностни за Христа младежи и макар неформално, той им става ръководител.
През 1910 г. Петър Илиев напуска Асеновград заедно със семейството си. Групата, която основал, продължава да се развива. Новият пастор – Иван Цаков, решил да използва потенциала й. Той свиква младежите от обществото (което няколко месеца по-късно официално става църква, макар да съществува от 1889 г.) и им предлага да образуват официално младежко евангелско дружество. Всичките 24 души се отзовават на предложението. Идеята е възприета възторжено и веднага е избрано временно настоятелство, което има отговорността да изработи устав. Настоятелството е в състав Петър Т. Райчев, Анета Игнатова, Васил Хр. Монев и Васил К. Кабакчийски. Уставът трябвало да бъде изготвен до 5 юли, когато бил насрочен учредителен конгрес на младежките християнски дружества в страната. За конгресът били избрани и делегати. Уставът е изработен светкавично (очевидно е ползван чужд образец) и само след една седмица, на 18 юли 1910 г., той е приет. По-късно е отпечатан в членските карти. (Днес има запазени такива карти. Те са с твърди корици, имат място за портрет и отличителни белези на притежателя, както и текста на устава.) Според устава членове на дружеството могат да бъдат всички лица над 15 години. Не е имало горна възрастова граница. Затова за членове били приемани и „младежи” на впечатляваща възраст (но за това ще разкажа по-нататък). Лицата под 15 години били приемани като „спомагателни членове”. Само след по-малко от месец списъкът на действителните и спомагателните членове е утвърден. Той включва общо 24 души, от които четирима спомагателни.
В списъка четем имената на хора, които се помнят дълго в евангелските среди. На първо място това са п-р Иван Цаков, жена му Василка и децата му Неофит, Тодор и Естирка. Неофит Цаков дълги години е и редактор на в. „Зорница”. Срещаме името на Симеон Мутафов, включил се активно в живота на дружеството още през 1910 г. Той става негов председател през 1925–1926 г. По негова инициатива след 1920 г., когато дружеството е замряло поради войните, възстановява дейността си. По-късно той става пастор и за известно време председател на съюзното управление. Особено значимо е и името на Петър Т. Райчев. Той бил избран за председател на дружеството още на учредителното събрание и около 5 години е на този пост. Отличавал се е с добрите си организаторски способности. Жена му, Тодорка Райчева, била много дейна в делото на съпруга си. По-късно Петър Райчев преминава към Баптисткия съюз и се опитва да създаде баптистка църква в Асеновград. Интересно е, че преди няколко години неговият син Любен П. Райчев (спортист, участник в олимпиадата в Мелбърн, Австралия), малко преди смъртта си, поискал погребалната служба да бъде извършена в Евангелската църква в Асеновград. Казал, че по душа се чувства, че принадлежи към тази църква. Желанието му било изпълнено.
Между другите имена в списъка е и това на Васил Хр. Монев. Още на учредителното събрание той е избран за секретар. В продължение на 5 години изпълнява тази длъжност. Той оставя образцови протоколи, изписани с красив почерк и издържани както от административна, така и от естетическа гледна точка. Негов син е дякон на Петдесятната евангелска църква в Асеновград, а внукът му Йовко наскоро завършва богословие.
Васил Кабакчийски също е записан в списъка. Скромен, но много усърден член, той участва в няколко комисии. Негов син е пастор Руско Кабакчиев. Другият му син, Георги Кабакчиев, дълго време е в настоятелството на църквата в Асеновград.
Между останалите имена е това на Юрданка Сендова. За фамилията Сендови е добре да се каже повече. Тя е играела голяма роля в младежкото и евангелско движение като цяло. Синът на Стою и Катерина Сендови – Христо Сендов, е председател на дружеството от 1926 до 1932 г. През това време той развива активна дейност. Това се оказва и златният век на дружеството. Неговият брат Самуил участва в някои от комисиите. Сестра им Юрданка е между учредителите, но била приета като спомагателен член поради ненавършена 15-годишна възраст. Сестра им Невенка е основател и дългогодишен директор на първото в България професионално училище за милосърдни сестри към Българския червен кръст. Другата им сестра, Елисавета, е съпруга на пастор Асен Симеонов, дългогодишен пастор на Първа евангелска църква в София и председател на съюзното управление. Една любопитна подробност е, че баба Катеринка, която е над 50-годишна възраст, подава молба за член на младежкото дружеството. Нейното желание да бъде включена в дейността му е голямо. Молбата й е приета.
В протоколната книга изпъкват имената на Атанас и Анета Игнатови. В списъка на учредителите те стоят непосредствено след тези на пастор Иван Цаков и жена му. Анета Игнатова е била особено дейна. Тя е първият подпредседател, а през 1912 г. е избрана за председател. Почти няма протокол, в който да не се споменава името й – било като даваща идеи за нови дейности или като участник в някоя комисия. По нейна инициатива се създава детски отдел към дружеството. По-късно тя става и негов ръководител, а още по-късно отделът прераства в неделно детско училище към църквата. Тя организира и литературно-музикални вечеринки и беседи, за които пише и местният вестник. През 1935 г. й е възложена задачата да изнесе доклад по случай 25-годишнината на дружеството. Докладът се пази и днес. Съпругът й Атанас Игнатов е делегат на някои от конгресите, участвал е в някои комисии и е бил викан като консултант при вземане на важни решения от настоятелството. Техен внук е пастор Данаил П. Игнатов, а тяхна правнучка – Надя, която се жени за пастор Владимир Тодоров.
За известно време важно място в живота на дружеството заема семейството на Манол и Мария Иванови. Манол е негов председател през 1912–1915 г. Тяхната дъщеря Емилия (Милица) участвала в различни прояви на дружеството. Синът им Алберт Иванов бил за кратко време негов секретар. Той издава няколко броя младежки вестник „Мозайка”, след което заминава в САЩ, където става професор по немска филология.
Не може да не споменем и името на Цветанка Петрова, по-късно Джамбазова. Тя поема председателския пост в много труден за дружеството момент. Това е периодът на материалната и морална разруха, породен от войните между 1912 и 1918 г. През тези 6 години дружеството не функционира. За да се възстанови дейността му, трябвало да се гради отначало. Цветанка Петрова се справя успешно с тази отговорност. Дори когато напуска председателството, тя остава деен негов член. Тя е първата и най-дълго време практикуваща учителка в детско-юношеското неделно библейско училище.
Друг председател, допринесъл много за напредъка на дружеството, е Димитър Капаров. Той ръководи дружеството от 1933 до 1935 г. Неговите синове и до днес са дейни членове на църквата в Асеновград.
Покрай хората, заемащи ръководни постове в дружеството, има и други, по-скромни, но не по-малко всеотдайни дейци на младежкото християнско движение. В периода след 1926 г. срещаме името на Тодор Кожухаров. Той идва от православна среда, но се приобщава към дружеството и става негов деен член. По-късно той преминава и към петдесятното движение, към което става пастор.
19.04
Евангелските християни в Европа и страхът от Русия
19.04
Раненият австралийски епископ прости на своя нападател
18.04
Далас Дженкинс с новини за сезон 4 на The Chosen
18.04
Счупен свят
18.04
Повече от 12 000 кръстени във Франция за Великден
17.04
Алекса и Карлос ПенаВега благодарни на Бога за утехата при загубата на четвъртото им дете
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите