България - единственият член на НАТО без капелани

Интервю на Габриела Николова с Младен Бочуков,

председател на Българска капеланска асоциация

Капеланството е служение, което се извършва от свещеник в сфера, която не е тясно църковна. Капеланът може да бъде  свещеник, обслужващ малка църква или параклис, помощник-свещеник в църква, духовен съветник, духовно лице в болница или социално учреждение. Най-голямо присъствие на капелани има в армията, флота, полицейското поделение или пожарната команда. Капеланството е надденоминационно служение, което излиза извън стените и структурите на църквата. Българското капеланство отпразнува 10-годишната си работа сред военослужещите.

Разкажете ни повече за Българската капеласнка асоциация. От кога съществува и какви са целите й?

Българска капеланска асоциация е регистрирана преди 2 години. Тя обединява капеланската дейност, която се извършва предимно сред военнослужещи.

Как се развива в исторически план капеланството в България? Сякаш това служение не е популярно у нас.

Дейността на капелана в България не е популярна. Интересно е, че преди установяването на комунистическия режим, в българската армия е имало свещеници, които са служели, т.е. – капелани. След 9 септември 1944 година тези полкови свещеници са уволнени и на тяхно място са назначени политически офицери. В съвременна България политически офицери няма, но няма и капелани. От 4 години Бълагрия е член на НАТО, но продължава да е единствената държава в НАТО, която няма узаконени капелани.

Какъв е законът за капеланството?

Действащият закон за отбраната и военните сили разрешава да се извършва религиозна дейност, но извън рамките на военните поделения и извън работното време на военнослужещите. Българското правителство не се грижи за духовното състояние на българските военнослужещи. Имаме информация, че български войници, които са били на мисия извън страната, са търсели капелани от Америка или Румъния, защото няма български свещеник там.

Как тогава успявате да осъществите вашата дейност?

Успяваме, като не нарушаваме закона. Ние сме цивилни и имаме право да извършваме религиозна дейност, но в извънработно време. Затова имаме и разрешението на Министерство на отбраната. Извършвали сме дарения и вътре в поделенията на Българската армия.

Вие сте бил военен. Какво Ви мотивира да тръгнете в тази посока?

Аз бях офицер от военно-въздушните сили в България. Това беше за кратък период, но ми беше достатъчен, за да разбера, че липсва духовно обгрижване в тази област. Видях, че има нужда от капелани. След като напуснах редиците на армията, се насочих към капеланската дейност.

Капеланството в Бълагрия отпразнува 10-годишния си юбилей. Каква равносметка можете да направите за този период?

През 2004 година направлението за служение сред военните успя да напечата първите Библии с камофлажни корици. Със съдействието на Министерство на отбраната, Българска капеланска асоциация е подарила повече от 2 500 Библии на войници, които изпълняват мисията си извън страната.

Срещали ли сте съпротива при раздаването на тези Библии?

В началото имаше противоречия от страна на православната църква относно достоверността на Библията. Сега всичко е наред.

Има обаче друг проблем. Някои хора казват, че с подаряването на Библиите възникват междурелигиозни конфликти, защото в армията ни има хора и от други вероизповедания. Жалко е, че, ако 1% процент от военослужещите не са християни, останалите 99% ще бъдат потърпевши.

Асоциацията ни е отворена към всички християнски вероизповедания в страната. Първото раздаване на камофлажни Библии се осъществи в Пловдивската духовна семинария. Това е достатъчно красноречив факт относно сътруничеството ни с православната църква.

В продължение на тези 10 години имали ли сте проблеми с властите?

Имахме проблеми през 2006 година, когато искаме  Българкската капеланска асоциация да бъде узаконена, Министерството на правосъдието забави процеса. Нямахме никакъв отговор от Съда и затова се обърнахме към правозащитна оранизация в Англия. Само седмица по-късно вече бяхме регистрирани.

Какви са очакванията Ви за промяна в закона?

На този етап военното министерство казва следното: имаме мужда от български капелани, неудобно ни е да продължаваме да бъдем единствената страна от НАТО без капеланство. В момента решението е в ръцете на Правителството. Трябва да се приеме закон, който да позволява официалното практикуване на служението на капеланите. Очакванията на БКА са в скоро време да бъде възстановено свещеничеството в армията ни, в полицията, в пожарната...

Ако настъпят промени в закона, имате ли подготвени капелани?

Теологически – да, но капелаството, освен богословско образование, изисква и специфична подготовка. Капеланската дейност не е само богослужебна. Искаме членовете на БКА, които имат богословско образование, да бъдат обучени и за капелани.

Каква точно е разликата?

Капеланът трябва да умее да се справя с войници, които търпят пост-травматични стресове. Умеят да разпознават войници, които изпитва страх, мислят за самоубийство. Има много програми, които работят със семействата на военнослужещите. В армиите, където има капелани, капеланът трябва да умее да стреля; да скача с парашут; да е редом с войника. Той трябва да е на разположение по всяко време и във всяка ситуация!