Коментар относно въведението на

Скъпи читатели на „Евангелски вестник”,

По-долу ви цитирам въведението (http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=599) към скоро излезлия от печат буквален превод от Доний Донев Йоан: Евангелие, Послания и Апокалипсис, нов български превод от Nestle-Aland 27/28 с критически апаратус, текстов коментар и бележки по превода (ИК „Игъл”, 2008). Ще си позволя да подчертая някои части в този текст и да споделя свои мисли по него, както и за целия публикуван текст. Ето и част от него:

„Тази малка книга носи едно голямо послание: време е за нов български превод на Библията, вярно и точно преведен от оригинала. Работата по нея отне 12 години – от есента на 1996 г., която бележи нова епоха в историята на българската Библия с нейното интернетно издание Bibliata.com.

Но колкото и да ми се иска, тя съвсем не е мое авторство. Мои са само преводът, разсъжденията и преживяването на този древен текст, записан от най-младия сред дванадесетте Христови ученици – апостол Йоан. Двадесет века по-късно написаното Слово продължава да говори за спасение по благодат чрез Божията милост, след което ние никога вече не можем да останем същите. Нашата лична история, свързана с преживяването на Неговото присъствие, става част от Неговата история и е неоспоримо свидетелство за личната ни среща с Бога.

Тази малка книга първо ще реформира съзнанието на читателя – от убеждението, че това не е Библията, която сме чели някога, до осъзнаването, че онова, което сме чели преди, не е бил коректният текст на Библията. Второ, тя ще информира за всичко, което е било променено, перифразирано или пропуснато в ревизиите на българската Библия. Трето и най-важно – тази малка книга ще трансформира съзнанието на читателя в един нов контекст, в който на превода на библейския текст отново е погледнато откровено и отговорно.

Словото е достатъчно просто, за да бъде разбрано от всеки мъж, жена или дете, и достатъчно съвършено, за да промени курса на времето и да направи от грешника Христов ученик. Ето защо, където и да отидем, каквито и да станем, каквото и да постигнем, ние винаги се връщаме към Словото. В него е нашата идентичност, нашата сила и нашата надежда за вечността. В него е нашата история. “

Най-напред ще отбележа, че съм сериозно обезпокоен от предложения превод и най-вече от високите претенции на автора му за прецизността на превода, което ясно се вижда от цитирания текст. Ето какво мен ме впечатлява най-много.

1. Предложеният превод е представен като отговор на въпиюща нужда от „нов български превод на Библията, вярно и точно преведен от оригинала”. Не е коректно да се пропуска или омаловажава факта, че до момента има вече ТРИ пълни нови превода на Новия завет от оригинал, направени от някои от най-добрите български специалисти. Това са: 1. Новият завет – съвременен превод на библейския текст. Проект „Отворена Библия”, ЕТ “Госпъл”, 2002; 2. Новият завет. Нов превод от оригинала. Българско библейско дружество, 2002; и 3. Нов завет. Старогръцко-български дословен превод с номерация на гръцките думи по Джеймс Стронг. Първо издание. Фондация „Извор на живот“, 2005.

Първите два от тях са по изданието Neste-Aland 27, което все още е последното и най-авторитетно текст-критично издание на Новия завет на старогръцки. Третият пък е дословен (интерлиниарен) превод, който успешно вече постига това, което преводачът се опитва да направи с преводите си на книгите на ап. Йоан.

Впечатлението, с което остава читателят на въпросното въведение, е, че такива преводи не съществуват или че не са точно преведени – нещо, което въпросният буквален превод претендира, че постига.

2. Следващите думи са повече от скандални или плашещи, в зависимост от това, колко сериозно ще ги приемем. Във въведението четем: „Тази малка книга първо ще реформира съзнанието на читателя (…) до осъзнаването, че онова, което сме чели преди, не е бил коректният текст на Библията”. По този начин авторът лекомислено обявява ВСИЧКИ преводи и ревизии на Библията на български език не просто за съдържащи грешки, а направо некоректно предаващи текста на Библията.

3. С твърдението, че новият превод „ще информира за всичко, което е било променено, перифразирано или пропуснато в ревизиите на българската Библия”, се пренебрегват всички други издания на Библията, като върху тях се хвърля обвинението, че те са променили, преразказали и пропуснали нещо. Индиректно, поне за мен, това е обвинение в грешност, тенденциозност и некомпетентност. Докато за представяния в увода превод се претендира, че е верен, обективен и компетентен.

Тук вероятно трябва да започна да изброявам многобройните грешки в новия превод при превод на гръцкия текст или да илюстрирам непоследователността в избраните от преводача принципи на превеждане, или поне да покажа колко нечетивен и объркващ е българският език на този превод. Все пак ще се въздържа, понеже разглеждам въведението, а не самия превод.

4. Така от посочените цитати и от породилите се от тях мисли предполагам, че ще е ясно защо не мога да повярвам на твърдението на преводача, че „на превода на библейския текст отново е погледнато откровено и отговорно”. Смятам, че твърденията, изложени във въведението, както и самият превод, е повече от доказателство за липсата на каквато и да е отговорност. За мен отговорността се измерва не в претенциите, а в реалната компетентност и връзка с други специалисти.

Казвайки всичко това, си давам сметка, че ще предизвикам преводача. Но съм готов да поема този риск. За мен като пастор, преподавател по Нов завет във Висшия евангелски богословски институт и като български вярващ е въпрос на чиста съвест да не подмина публикуваното въведение от Доний Донев.

С уважение

п-р Венцислав Стойков