Вторник, 11.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ." 1 Коринтяни 1:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Евангелието във всички земи (Част 1)

Main Pic
Публикувана: 02.08.2008
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 982
Коментари: 0

България в периодичното издание на Методистката църква

В края на 19. век Методистката църква в Америка издава годишник под наименованието „Евангелието във всички земи” (The Gospel in All Lands). В него многократно се споменава България. Тези документи са изключително интересни и биха могли да се окажат решаващи при историческия спор, дали първата евангелска църква, основана в България, е не конгрешанската църква в Банско, а методистката църква в Шумен. Ето защо е належащо по-значимите от тях да бъдат включени в настоящата поредица. Публикуват се на български език за първи път.

„Евангелието във всички земи” (The Gospel in All Lands)
Том 3. Ню Йорк, януари-юни 1881, с. 180–181.

„Американският борд поддържаше и малка мисия в Гърция от 1829 до 1969 г. Станцията в Константинопол бе открита през 1881 г. Настоящата мисия се разраства от западните покрайнини на Българя (южно от Балканите) до границата с Персия и от Черно море до Оронтес и Алепо.”

Текстът продължава с годишния бюджет на мисията от $150 хил. и на Девическото училище в Константинопол, издателството „Библейски дом” и работата на Роберт колеж. По-важното, което е нужно да се отбележи тук, е фактът, че изданието обособява работата на методистката мисия „южно от Балкана” (Фразата South of the Balkans, букв. „южно от Балканите” означава или „южно от Балканския полуостров”, или „Южно от Балкана (Стара планина)”), а не в Северна България, където традиционно се основават български методистки църкви.

Следващите броеве от 1882 до 1886 г. споменават само няколко пъти за България. По-важно за този период е присъствието на българския проповедник Миндо Г. Вълчев, който учи в Методисткия университет в Пенсилвания, където е завършил и д-р Албърт Лонг, след което прави магистратура в „Принстън” и докторат в Щатския университет на Ню Йорк. Той е приет с условие в Питсбъргската методистка епископална конференция през 1887 г. През 1893 г. членството му е прехвърлено в България, където се завръща като мисионер и където остава следващите 5 години, преди да се завърне отново в Ню Йорк. През 1900 г. членството му в Методистката конференция е прекратено и Миндо Вълчев преминава към Презвитерианската църква.

„Евангелието във всички земи” (The Gospel in All Lands)
Ню Йорк, януари 1889, с. 77.

При преминаването на методистката мисия в България под ръководството на д-р Малалиу е публикуван пълен списък с имената на мисионерите и проповедниците, свързани с работата в България. Сред тях са:

  •  Български проповедници: Стефан Томов, Дж. И. Икономов, Габриел Илиев, Стефан Гечов.
  •  Под условие: Петър Тичев, Петер Васильов, Иван Тодоров, Миндо Г. Вълчев, Банчо Тодоров, Иван Димитров.
  •  Местни проповедници: К. Г. Палимидов, Йордаки Цветков.
  •  Литературен и богословски институт: директор – Дж. С. Лад; преподаватели – Дж. И. Икономов, М. Г. Вълчев, Г. В. Попов.
  •  Лофча [Ловеч] Девическо училище (...) асистент-преподаватели: Добра Куманова, Анка Цветкова.
  •  Начални учителки: Мери [Мария] Тергьова, Никла Малчева, Вълчана Папагова.
  •  Библейски учителки: (...) Тодора Тодорова, Цика Димитрова.
  •  Книгоразпространители: Петка И. Стойчев, Тодор А. Николов, Спас Димитров.

Списъкът с работниците и служителите на мисията в България включва и мисионерите Дж. С. и Роса Д. Лад. Семейство Лад ще осинови едно българско момиче на име Ана, което ще доведат и възпитат в Америка. През 1900 г. Ана Лад се омъжва за Франк Бартълмън, който само няколко години по-късно ще стане историкът на петдесятното съживление на улица „Азуза” в Лос Анжелис.

След списъка следва лично послание от новия отговорник за мисията, д-р Малалиу, който пребивавайки в Ню Орлеанс, търси да изпрати мисионер в България за ръководител на мисионерската станция. Изискванията са да е завършил методистки колеж и методистко богословско училище, не по-възрастен от 35 г., енергичен и млад, с владеене на немски, френски и умение да учи нови езици, с такт и умения в бизнеса. Изискванията включват да е добър проповедник и да е преживял и изповядал лично спасение.

Следващата страница от броя (с. 78) съдържа свидетелството на книгоразпространителя Банчо Тодоров от Орхание (Ботевград), описано от преп. Д. С. Челис. Банчо описва четиридневното си пътуване до 13 села и срещата си с трима свещеници, между които е и протосингелът на Ловеч, по време на която му е нанесен жесток побой. Банчо заключва своя разказ с думите: „Успехът в разпространение на Словото – без да споменавам религиозните разговори, които имах – ясно показват, че навсякъде има хора, гладни за Словото.”

Д-р Челис завършва статията си със съобщение, че на 28 декември е получил писмо от Банчо Тодоров, в което се казва: „Бях приет добре навсякъде и продадох книги във всяко село. Някои учители купиха Библията и позволиха на учениците си да купят книги. Свещениците ми благодариха за това, че съм им донесъл Писанията толкова евтино. Училищният инспектор във Враца ми каза: „Вместо да се противя на твоите посещения по селата, аз съм благодарен, че го правиш, за да просвещаваш селяните, като им даваш добри книги.”

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg