Религиозната толерантност в Ирак е по-голяма, отколкото в някои европейски страни

Интервю на Габриела Николова

с п-р Николай Неделчев, председател на Българския евангелски алианс

Скоро се завърнахте от Ирак, една наистина гореща точка. Какво е характерно за Ирак в настоящия момент?

– Не знам колко от вас са наясно с Ирак, с тази чудесна страна, която постоянно пълни медиите с ужаси. Тук Бог върши едно от най-големите чудеса през последните няколко години. Ние свързваме Ирак само с войната, но след 1992 г. Северен Ирак, мястото на кюрдите, за първи път излезе от контрола на Саддам Хюсеин и започна да се възстановява. Кюрдите са най-голямата национална група в света, около 40 милиона. Те нямат собствена страна. В интерес на истината, имали са такава само веднъж. Това е описано в Данаил, пета глава. Там се говори за края на Вавилонското и началото на Мидоперсийското царство. Кюрдите не са араби. Те са директни наследници на мидите.

С каква цел отидохте в Ирак?

– През последните 5 години обучавам християни в Ирак. Цял Северен Ирак е в процес на възстановяване – на болници, университети и училища. Там подготвям ръководители, водачи, пастири на нововъзникналите евангелско-християнски общества. Целта е да се помогне на студенти в университетите, преподаватели и бизнесмени; на хора от мюсюлмански произход, повярвали в Христос. Важно е да бъдат по-добри професионалисти и ефективни вярващи на местата, където са.

Знаем, че Ирак е напълно мюсюлманска страна. Какво е отношението на официалната религия към другите вероизповедания?

– Болшинството от населението са мюсюлмани, но ислямът там е културен, традиционен, наследствен, без да е фундаментален. Хората, които са видели щетите на крайния ислямизъм в съседните на Ирак страни, са се поучили от техните грешки. При последното ми посещение се срещнах с министъра на религиозните въпроси. Между нас вече има създадено приятелско взаимоотношение. Той ме помоли да отида и да говоря за ролята на религията в създаването на една по-благоприятна атмосфера, за успяването на новоразвиващите се демокрации.

Доколко християнството в Ирак е легално?

– Християнството никога не е било нелегално. Дори и при управлението на Саддам християните са съществували официално, разбира се, преследвани, дискриминирани, ограничавани, но не тотално заличени. В Северен Ирак църквите са по-големи от джамиите.

Каква разлика откривате при всяко ново посещение в страната?

– През последните 5 години няма пътуване, при което да не забелязвам разлика, която в повечето случаи е положителна – най-вече в постоянно изграждащата се или възстановявана инфраструктура.

Какъв е вашият коментар относно положителното влияние на войната в Ирак?

– Без да съм политик, смея да твърдя, че за северните части, а и за цял Ирак, войната, макар и никой да не я желае, е инструмент за излизане от една дълбока диктаторска криза. Има възстановяване, и то е видимо, навсякъде. Опозицията ще продължи, но в Северен Ирак тя е много по-малка. Стабилността се наблюдава осезаемо навсякъде, където и да отидете. Хората се движат без оръжие. Жените и чужденците ходят спокойно, без да имат закрила. Преди 3 години заведох жена си там. Тя се движеше спокойно. Това може да го види всеки, който отиде в Ирак. Страната е много богата. Не се заблуждавайте, Ирак не е бедно място! Ирак е богато място на вода, минерали, нефт и земя. Не забравяйте, че на това място е бил раят! Ако не знаете, прочетете си Библията.

Какво ново се случва там в последно време?

– Последните месеци се случва нещо, за което медиите не говорят много, а само отчасти загатват – навлизането на турските войски в Северен Ирак. Това се отрази на страната. Чувства се страх...

Защо медиите мълчат относно навлизането на турските войски в Северен Ирак?

– Има конкретна причина за това. Американците не искат да наранят Турция – своя голям съюзник в района, тъй като Турция е един от големите партньори и членове на НАТО.

Как се отразява това на местното население?

– Това се отразява зле на местото население. То понася тежестта върху гърба си. Преживява страх.

За мен е учудващо, че няма религиозна дискриминация. А има ли мисионери в Ирак?

– Има мисионери, които работят и живеят с мисионерски визи. Това е едно от нещата, за които успях да помогна. Тогава когато мисионерите работят с утвърдени организации или отиват представени, правителството на Северен Ирак моментално им гарантира сигурност, издава им визи. Дори има една част от мисионерите, лекари и преподаватели в университети, които работят със субсидии от правителството.

Доколко днес съществува религиозна толерантност в Ирак?

– В много голяма степен. Дори моето положително наблюдение е, че там има по-голяма толерантност, отколкото в някои европейски страни. Нека да сме съвсем честни: в Гърция няма религиозна толерантност. Тя е майката на демокрацията и член на Европейския съюз от 1982 г. Все още хората нямат право да си сменят религията. Докато в Северен Ирак в новия закон, който все още е в груб вид, има три революционни идеи, които може би ще успеем да прокараме. Необходимо е човек да има право да избере своята религия или да я смени. Може по рождение да принадлежи към една религия, но да има възможност да я смени. Най-революционната идея според мен е заложена в проекта за конституция, според който религията е тотално отделена от държавата.

Какво ви разочарова от видяното там?

– Разбира се, не всичко е рай. Дори в този момент си спомням за случай, който предизвиква сълзи в очите ми. Преди известно време успяхме да освободим от ареста мой много добър приятел и студент, човек, когото ръкоположих. Той седя 30 дни в следствен арест – срещу него беше предявено глупаво обвинение. Той е християнин, евангелски пастор. Провеждал евангелизации и разпространявал брошури, което там е разрешено. Съдържанието на брошурите не било толкова благоприятно за мюсюлманите, затова му скроили номер и го обвинили, че подкупва хора, които му продават деца. Възползвали се от факта, че е бездетен. След изпращане на обвинението човекът беше арестуван. Аз бях там, срещах се със следователя, съдията и адвоката му, както и с губернатора. Освободен е под гаранция, но не е ясно как ще завърши това. Моят въпрос беше: има ли действаща правова система. Знаем, че в развитите правови страни могат да арестуват някого срещу обвинение и след известно време, ако не се потвърди или не се възбуди дело, той трябва да бъде освободен. Моят приятел стоя в ареста 30 дни. Имаме друг случай: човек, на когото четири пъти му е отказвана регистрация на новосформираното християнско общество от новоповярвали бивши мюсюлмани, защото местният имам не се съгласил да се открие евангелско общество. Не дават категоричен отговор, но само забавят нещата.

Как виждате бъдещето на Ирак?

– Не можем да очакваме една млада, развиваща се демокрация да бъде 100 процента изрядна. Старите демокрации също не са 100 процента безупречни, но има пропуски, по които се работи. В Ирак волята за промяна е добра, но няма да спрат и ударите под пояса. Все още в Централен Ирак има бази на „Ал Кайда”. Радваме се, че в Северен Ирак това нещо не се забелязва. Но като вярващ човек съм доволен от постигнатото досега. Ще продължим да помагаме. Съответно и ние, протестантите, трябва да се научим да бъдем по-толерантни, защото понякога не сме от най-толерантните. Но там те са доста добре в това отношение.