Петък, 25.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила," Притчи 24:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Библията на катарите

Main Pic
Публикувана: 30.08.2008
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 916
Коментари: 0

Преди да се говори за катарски превод на Библията, е нужно да се отбележи, че учението на катарите води началото си от гностицизма на антична Александрия, където ранното християнско учение е абсорбирано от религиите, философиите и културата на Древността, често водейки до създаването на еретични течения. Именно такова е учението на катарите и богомилството. И въпреки че съществуването на цялостен катарски превод на Библията е спорно, важна за настоящата поредица са запазените до днес катарски преводи на части от Писанията и най-вече тяхната връзка с преводите на Уиклиф, Вулфила и славянската Библия.

Преводът на Библията, направен от Вулфила, намира широко разпространение в готските кралства, а по-късно и в Ломбардия. Именно тук в началото на 5. век се преселват визиготите, между които се предполага, че има и гонени от България богомили. Тяхно средище става Окситания, намираща се в Южна Франция, на север от Пиренеите, където се предполага, че започва съществуването на катарските богомили, наричани още албигойци. Окситания е в близост до Дулоса (днес Тулуза), столица на Визиготското кралство на Аларих I, основано след преселението на готите от Източна Европа. В сърцето на Окситания се намира връх Бугараш с едноименно селище, разположено в подножието му. До 9. век селището носи наименованието Вила Бугарария.

Около 1166–1176 г. в Сан Феликс дьо Караман до Тулуза е свикан катарски събор, на който се обсъжда манихейството. Това бележи началото на Великата схизма на богомилството. Създалите се противоречия предизвикват вниманието на Ватикана и през 1209 г. папа Инокентий III обявява кръстоносен поход срещу албигойците катари, обявявайки ги за еретици. Център на обсадата става катарската крепост Монтсегур, в която през 1243 г. са изгорени живи над 200 катарски лидери. Според преданието само четирима от тях успяват да избягат, носейки вързопи с катарски книги, между които се предполага, че е било и прословутото Лионско евангелие.

Катар Патер

Ако други части на катарската Библия, достигнали до наши дни, са спорни, то няма никакъв спор относно катарското четене на молитвата „Отче наш”. Конструкцията на превода на молитвата предлага 3 интересни фрагмента, които се различават от текста на латинската Вулгата. Предполага се дори, че молитвата е била изписвана с готската азбука по традицията на Вулфила. Ето и самия текст на молитвата, наричана „Катар Патер”:

„Отче наш, който си в Небето, да се свети Твоето име, Твоето царство да дойде, Твоята воля да стане на земята, както е в Небето. Дай ни днес нашия допълнителен (лат. supersubstancialem) хляб и прости ни дълговете, както ние прощаваме на нашите длъжници. И пази ни от изкушение, и освободи ни от зло. Твое е Царството, силата и славата довеки веков. Амин.”

Последната част на молитвата, наричана още доксология, е позната на протестантските читатели, но за католиците тя е сигурен знак за ерес. Католическата църква отрича катарската доксология, тъй като тя липсват в Йеронимовата Вулгата. Въпреки това думите „Твое е Царството, силата и славата” присъстват както в раните гръцки ръкописи, така и в техните славянски преводи („яко твое ест царство”), което само по себе си потвърждават богословската връзка между катари и богомили. Фразата се среща и в ранноапостолското учение дидаке, а по-късно е приета и от Англиканската църква в авторизираната версия на Библията. Тази традиция в английските преводи води началото си от Новия завет, направен от Уилям Тиндел през 1525 г.

Другата безспорна катарска част на молитвата е фразата „допълнителен (лат. supersubstancialem) хляб”. Гръцката дума, преведена на латински supersubstancialem, е επιουσιον, за която не се знае какво означава. Това, което обаче със сигурност се знае за нея, е, че не означава „ежедневен”.

По-интересното е, че значението на тази дума остава познато не само на богомили и катари, но и на ранните английски реформатори, между които и Джон Уиклиф. Около 1380 г. ранноанглийският превод на Уиклиф превежда Матей 6:9 така: „нашият хляб, нашата друга субстанция” ( англ. oure breed ouer othir substaunce. Използваната от Уиклиф дума substaunce или substance на съвременен английски може да означава вещество, материя, плътност, твърдост, реалност, действителност, състояние, съдържание, същност и същина. По същия начин босненските богомили четат молитвата „Отче наш”: „дай ни ежедневния ни хляб от друга същност”. Подобен е прочитът на лионския превод: е dona a noi lo nostre pa qui es sabre tota cause („хлябът, който е над всичко друго”). Така четат и старолатинските версии: Il pane nostre sopra tucte le substantie da a nnoi oggi („нашия хляб над всяка същност”).

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg