Забранената Библия (Част 1)

Библията е както най-четената, така и най-унищожаваната книга. Един от историческите периоди на усилено гонение заради нея е непосредствено преди Реформацията. Това е времето между 8. и 14. век, когато превеждането и четенето на Библията на разбираем език е насилствено ограничавано и достигането на думите на Библията до обикновения човек е невъзможно. Именно в този период на историческата сцена се появяват героите на вярата, за които настоящата поредица ще разкаже – мъже, които поставят една цел на живота си: да направят Библията разбираема за всеки човек.

Подобна цел мотивира Йеорним при превеждането на Вулгата от оригиналните езици. Въпреки че самият превод е поръчан за целите на Католическата църква, Йероним ясно осъзнава важността на Божието Слово да достигне до широките маси. „Непознаването на Писанията – пише той – е непознаване на Христос.”

За съжаление тази перспектива остава на заден план след издаването на Вулгата. Идеята на Йероним – да достигне свят, в който се говори предимно латински – бавно залязва на фона на колапса на Западната империя и вавилонизацията на Европа. Новите римляни говорят немски, френски, англосаксонски, италиански, испански, но не и латински. А литературният и съвсем небуквален превод на Вулгата е достъпен само за онези, които умеят да разбират динамичните еквиваленти и фразеологичните особености на латинския език. Много скоро Вулгата е четена само от тесен кръг от хора, знаещи този древен и все по-често смятан за мъртъв език. Повечето от тях са свещенослужители, които предпочитат да запазят правото да тълкуват Писанията, налагайки на обществото своето разбиране и тълкуване на Библията вместо самата Библия.

Разбира се, има и изключения. Между тях са частичният превод, поръчан от Чарлз Велики през 8. век, и преводът на Евангелията, направен от Кирил и Методий на славянски. Повечето от тях започват като мисионерски опити, за да се превърнат в геополитически претенции или дипломатическа стратегия на една държава към правителството на друга. В много случаи обаче непосредственият резултат от търсенето на Библия на говоримия за даден народ език е директен апел на обикновени християни за радикална трансформация на църквата и църковната йерархия.

Най-яркият подобен пример преди ерата на Реформацията идва от еретичното общество на катарите във Франция. Много скоро подобни опити започват в различни европейски държави, и то от общества и водачи, които съвсем не са еретични в своето богословско разбиране и църковни практики. Такъв е първият опит за превод на Библията на говорим английски език, направен от Джон Уиклиф и последователите му (1382–1395 г.). По подобен начин и почти по същото време Ян Хус основно ревизира чешкия превод на Библията. Тези опити за превод на Библията и достигане на всеки човек на говоримия за него език неминуемо водят до радикалния импулс за общоцърковна реформация. А тя е повече от нужна и повече от явна, както потвърждават и думите на съвременника на Джон Уиклиф – Хенри Нихтон, който оспорва, че чрез четенето на Библията на говорим език „скъпоценното на църквата се превръща в обикновен спорт за масите”.

Неминуемо до времето, в което Еразъм, Лутер и Тиндел излизат на историческата сцена, възгледът, че лично познаване на Божието Слово е нужно за духовното развитие на личността, е вече утвърдено. Дори контрареформаторът Еразъм се съгласява с тази идея в предговора на своя превод на Новия завет от гръцки на латински, като пише: „Не мога да се съглася с тези, които не желаят Светите писания да се превеждат на говоримите езици, за да се четат от неуките. Аз предпочитам те да се преведат на езиците на всички християни, за да се четат не само от шотландци и ирландци, но и от турци и сарацини.”