Забранената Библия (Част 2)

Прологът или предговорът на тези нови преводи на Библията, който разчупва тъмнината на Средновековието, често е манифест към читателите. Той не само описва методологията на работа, но и поставя стратегически, в повечето случаи революционни цели пред обществото. Така например Уиклиф пише в предговора на своя превод, че цели „да направи една латинска Библия истинска и едва тогава да я изучава наново, нейният текст и [преводаческите] бележки по него” – метод на четене на Словото, нечуван за времето. И въпреки че тези ранни модерни преводи на Писанията по една или друга причина често не успяват да изпълнят целите, поставени в пролога към превода, идеята за нов систематичен превод от оригиналните езици и прочит на Библията от обикновения човек създават атмосфера, в която други поемат щафетата и продължават работата по единствения реквизит за църковна реформация – нов превод на Библията на говоримия език.

Подбуден от пристигналия във Витенеберг през 1518 г. нов професор на име Филип Меленктон и неговите лекции върху Омир, Лутер започва да учи старогръцки. В предговора към своя превод на Библията от латински на немски няколко години по-късно той пише: „До момента не съм прочел книга или писмо, в които немският език да е правилно подреден. Никой не се интересува достатъчно от това; всеки проповедник мисли, че има правото да промени [текста] по свое желание и да налага нова терминология.” Целите, поставени от Лутер в предговора на неговия превод, реформират не само църковното разбиране за представяне на Библията на всеки човек, но и разбирането, че то трябва да наложи езикови форми на Библията като нов граматически стандарт, реформирайки говоримия език от светски към библейски. Защото не Словото е покорно на езика, а езикът – на Словото.

Скоро след изданието на Новия завет в превод на Лутер английският учен Уилям Тиндел, който също учи във Витенберг, започва превод на Новия завет от гръцки на английски (вероятно около м. май 1524 г.). В предговора към първото издание той апелира към читателите: „Покай се и вярвай в Евангелието (...) и всички грехове ще ти се простят заради кръвта на Христос. Съвестта ми свидетелства, че от чисто намерение сам и верен преведох, доколкото Бог ми даде дарбата на знание и разбиране, та грубостта на работата на първо време да не ги съблазни, но да знаят, че нямах никой да преписва, нито бях подпомогнат от английския на други, които са превеждали Писанията преди време (...) за да покажа как Писанията използват много думи, които и без друго са разбирани от обикновените хора.”

Първото издание на превода на Тиндел излиза в тираж от 3000 отпечатани броя в Уорм през 1526 г. Епископите на Лондон заповядват незабавното му унищожение чрез огън и днес съществуват само две копия на това издание. Само 8 години по-късно Хенри VIII заповядва да се изготви официален превод на Библията на английски език. Това издание излиза през 1535 г. под ревизията на Майлс Ковърдейл и цели поставяне на копие от Библията на английски език във всяка църква в Англия. То се нарича Великата Библия и използва за базов текст изданието на Тиндел. Същия базов текст използват и преводачите на Библията, поръчана от крал Джеймс в седемгодишен труд, който е публикуван като авторизирано английско издание на Писанията през 1611 г.

Това са преводите на Библията, които започват да реформират, преди да е имало Реформация. Всъщност те са предвестниците, двигателите и основните мотиватори на средновековното възраждане на личността, църквата и обществото. Вероятно защото истинската реформация на църквата не започва от реконструкция на нейната вътрешна йерархия, историческо минало, политически капацитет или социална ангажираност. Истинската реформация на църквата започва с превеждането на Божието Слово от оригинала, буквално и разбираемо за всеки човек.