Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Божието дело в Йемен

Main Pic
Публикувана: 08.10.2008
Автор: Българска мисионерска мрежа
Прочетена: 1104
Коментари: 0

По пътя си към Галилея, край кладенец близо до самарийския град Сихар, Исус среща една жена. Тази определена от Бога среща променя живота й завинаги. Библията не споменава какво се случва с нея след срещата с Исус. Иска ми се да вярвам, че един ден ще седим заедно на Господната сватбена трапеза със същата жена.

Често Бог позволява на определени хора да прекосят пътя ни с цел или ние на тях, или те на нас да послужат по ценен за Бога начин, така че да се изпълни съвършената Му воля за живота ни.

Малко преди да замина за Йемен, един брат в Господа ми подаде листче, на което бе изписано Йоан 4:1–42. Той спомена, че когато се молил за мен, този пасаж изплувал в съзнанието му. Във връзка с това искам да ви разкажа кратка история, чийто край ще научим, когато един ден отидем при Господа. Тази история отразява борбите и страховете на мюсюлманите в ислямските страни, които искрено търсят истината за Бога. Те винаги са изправени пред дилемата да продължат да живеят с измамата или да рискуват живота си за истината – нещо толкова далечно и непонятно (или поне засега) за нас, европейските християни.

Историята е за една млада, образована, красива арабска жена. За арабите тези качества не са благословение, а проклятие, щом ги притежава жена. Тя израства в средностатистическо арабско семейство, в столицата на Йемен. Още от самото начало на запознанството ми с нея забелязах, че тя е различна от другите – опитваше се да мисли самостоятелно, а това не е позволено от исляма. В началото беше доста резервирана и предпазлива спрямо мен. Подобно на много други мюсюлмани, представата й за християните беше изключително изкривена. Неусетно и за двете познанството ни се превърна в истинско и красиво приятелство.

Един ден тя дойде при мен, за да ми каже, че се виждаме за последен път, тъй като семейството й разбрало за приятелството ни и го забранява, защото съм християнка. Натъжих се много, но нямах избор и се примирих със ситуацията. Не след дълго тя ме потърси отново, макар и тайно от семейството си. Тя не можеше да си обясни странното желание да общува с мен, но вярвам, че Божият Дух е Този, Който я привличаше неудържимо към Бога чрез връзките на любовта Си (Осия 11:4).

Тя ми помагаше да се уча да чета на арабски език, като използвахме Библията ми за учебник. Това ни предразполагаше и за интересни дискусии относно вярата. Осъзнавах, че тя ме наблюдава и анализира постоянно. Вярвам, че не аз, а Този, Който живее в мен, я впечатли. Покрай мен тя се запозна и с други посветени християни, които също й предложиха приятелството си.

Един ден тя ме помоли да я заведа на църква. Отказът ми бе едно от най-трудните неща, които ми се е налагало да правя в живота си. Много исках да я заведа сред събранието на вярващите, но не можех, защото знаех добре от йеменската си приятелка, че ако го направя, има опасност тя да бъде арестувана, аз да бъда екстрадирана, а църквата – затворена. След моя отказ тя не повтори молбата си.

Подготвяйки се да се завърна в България, в сърцето ми се породи голямо желание да подаря арабската си Библия на скъпата ми приятелка като най-ценния подарък, който имах. Споделих го с човека, който отговаряше за мен в страната, а той ме посъветва да внимавам и да съм сигурна в това, което искам да направя, след като се допитам до Бога. Той ме предупреди за риска, който поемам както за себе си, така и за останалите християни в църквата, ако й подаря Библията в случай на шпионаж. Ако пък някой откриеше Библията в приятелката ми, тя също можеше сериозно да пострада. След много вътрешни борби и молитви накрая убеждението ми да й подаря Божието Слово беше потвърдено в мен.

При последната ни среща, докато се сбогувахме с йеменската ми приятелка, аз извадих арабската си Библия и й я подадох. Предложих й своята Свята книга като скъпоценен подарък, а тя я грабна от ръцете ми, прегърна я и каза, че я иска много.

След като се завърнах в България, тя ми писа около две години, но в един момент неочаквано спря. Направих много опити да се свържа отново с нея, но за съжаление безуспешни. Скоро получих имейл от наша обща позната. Оказа се, че тя също е изгубила контакт с нея. Но и тя, подобно на мен, останала изненадана, че след големия й интерес към Евангелието се е оттеглила изведнъж от всякакви контакти с християни. Нашата обща позната предполага, че йеменската ни приятелка се е изплашила от цената, която се очаква да плати, ако се отзове на Христовия призив. Въпреки това и двете се надяваме и се доверяваме на Бога, че Той ще продължи делото Си в тази млада жена, и искрено вярваме, че един ден тя ще стои сред йеменското събрание от светии пред трона на Бога.

Това е историята на една млада йеменска жена, търсеща истината за Бога. Моля, подкрепете я в молитва!

Когато хората говорят за Йемен, те си мислят за земята на савската царица, за строгия ислям, за жени, покрити с черни палта и фереджета, за бащата на Осама бен Ладен, за терористични лагери на ислямистки фундаменталисти, за терористични актове и т.н. Това обаче е само част от истината за Йемен. А тя включва и арабите, които ни предложиха закрилата си, когато всички останали от народа им ни искаха мъртви или вън от страната. Истината за Йемен обгръща и съседната на дома ни къща, в която живееха две момичета с голямото си арабско семейство. По-малкото момиченце оставяше играта си на улицата пред къщата и винаги ме поздравяваше по обичайния за Йемен начин, като целуваше ръката ми. Дванадесетгодишната й сестричка бе продадена от баща им за булка на много по-възрастен от нея мъж (когато тя узна за случилото се, сериозно се поболя). С умиление си спомням и за специалните грижи, които полагаха за мен хората в хранителните магазини, в които редовно пазарувах. Понякога ми подаряваха шоколад към покупките и ми предлагаха най-доброто от плодовете и зеленчуците си. Изпращаха и някое от момчетата, работещи при тях, да донесат покупките ми вкъщи. Липсват ми традиционните шумни и колоритни сватби, при които мъжете празнуват отделно от жените. Жените обличат новите си пищни рокли, правят си сложни прически, окичват се в злато (нещо, което се счита за знак на съпружеска любов) и се втурват в красивите си танци до забрава. Очароваше ме тяхната простосърдечност и несекваща радост. В Йемен дори начинът, по който всеки се облича, е специален. Понякога с тъга се питах какъв ли щеше да бъде народът на Йемен ако не ислямът, а Христос им бе предложен пръв. Оставам без отговор.

Един брат в Христа ми разказа как веднъж споделил Евангелието с местен младеж, който бил толкова докоснат и развълнуван, че попитал дали има много хора в т.нар. християнски свят. Когато християнинът отговорил положително, арабският младеж възкликнал: „Защо са си мълчали досега?”

Този въпрос стои и пред нас! Защо сме си мълчали досега? Една френска поговорка казва, че Бог често ни посещава, но ние невинаги сме си у дома. Дали защото Бог ни е призовал да отидем там, където има нужда от нас, а ние сме избрали да останем на мястото си? Дали защото Бог ни е призовал да отделим от финансите си, за да подкрепим някой друг, който да отиде при нуждаещите се, но ние сме решили с поверените ни от Бога финанси да си купим нова кола? Дали защото Бог очаква от нас да се молим за някого, който е на мисия при тези, които още не са чули за Исус, а ние сме решили, че в момента има по-важни неща от това?

Открийте отговора за себе си и бъдете верни на Господа, както Той е верен към нас във всичко!

От една Господна дъщеря

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg