Петък, 19.04.2024
Откриването на новата сграда на Методистката църква във Велико Търново и честването на стогодишнината от създаването на Съюза на евангелските баптистки църкви в България
Не бива да остават незабелязани за евангелската общност в България две събития от последните седмици. Те са откриването на сградата на методистката църква във Велико Търново и честването на стогодишнината от създаването на Съюза на евангелските баптистки църкви. Въпреки различията в историческата хронология и деноминационна ориентация двете събития водят своето начало от средата на 19. век, когато започва формирането на първите протестантски общества в България.
Съюзът на евангелските баптистки църкви
Около 60-те години на 19. век Стефан Курдов, продавач на книги от Казанлък, посещава Арменската евангелска църква в Цариград. Приемайки евангелската вяра там, той се завръща в родния си град, където усърдното му проповядване довежда до организирането на първата евангелската общност в Казанлък около 1867 г. През 1875 г. църквата наброява 12 души с постоянен проповедник Никола Влаев. По това време тя е посетена от баптисткия книжар Херболт, който работи за Британското библейско общество от 1872 г. Той пръв проповядва в Казанлък учението за кръщение чрез пълно потапяне във вода.
Едва пет години по-късно, около 1880 г., баптистите на Запад научават за това, което се случва в България, от немския вестник „Свидетел на истината” (Der Wahrheitszeuge). В него е публикувано писмото на Григор Думинков от Казанлък, в което разказва за група конгрешански вярващи, приели баптистката доктрина. Тази статия е резултат от многократните опити на казанлъшките вярващи да поканят постоянен проповедник от немските баптистки общества, разположени в Северна България.
В същата година баптисткият проповедник Иван Г. Кергел пристига от Санкт Петербург в Русе, където научава за обществото в Казанлък. На 19 септември той кръщава в р. Тунджа край Казанлък петима вярващи. Това е началото на следващите 4 години в служение с баптистите в града. През 1887 г. ръководството на църквата, която вече има около 30 членове, е поето от пастор Васил Марчов, завършил Баптистката семинария в Хамбург. През 1893 г. църквата има 65 членове, а 5 години по-късно под ръководството на руския пастор Харизменко е построена и църковната сграда.
Баптистки църкви са сформирани в Лом под ръководството на Марчов и Клунд през 1895 г. и в София под ръководството на Васил Кисьов през 1899 г. В резултат на бързия растеж на баптистки общности в България през 1908 г. в страната е сформиран Българският баптистки съюз под ръководството на пастор Павел Дойчев, който е познат в Световния баптистки алианс с предложението България да стане център на алианса за Югоизточна Европа.
Методистката църква във Велико Търново
Второто събитие – откриването на новата сграда на Методистката църква във Велико Търново, води своето начало от рождествените празници през 1859 г., когато американският мисионер в България, д-р Алберт Лонг, проповядва за първи път във Велико Търново. Хронологията около това събитие е важна, тъй като характеризира ранните опити на протестантски мисионери да се установят трайно по българските земи вече не само като просветители, издатели на духовна литература и проповедници, работещи в мисионерски станции, а като пастори и учители, заели се с апостолската мисия да създават български протестантски църкви с активна евангелска дейност, ерудирани ръководители, членска маса и сграден фонд. Това историческо развитие не е спонтанна проява, а естествен резултат на стратегията за религиозното самоосъзнаване на българския народ, която започва с посещенията на У. Х. Пинкертон в българските земи в периода 1815–1819 г. и предложението му за превод на Библията на новобългарски език. Реализацията на този проект е продължена от мисионерите Лийвс (1819–1820 г.) и Бенджамин Баркър (1823–1826 г.) и е осъществен през 1840 г., когато е публикуван Новият завет в превод на Неофит Рилски. Тази стъпка е само началото от мисионерската стратегия към България, която се реализира в следния хронологичен ред:
1857 г. В Шумен е основана методистката мисионерска станция от Албърт Лонг и Уесли Притимън, който наема къща и започва провеждането на редовни молитвени събрания.
1858 г. Чарлз Морз се установява в Oдрин и посещава България, придружен от Гавраил Илиев – първия българин приел протестантската вяра.
1859 г. В Шумен пристигат още двама мисионери: Фредерик Флокън и Е. Уелнис. В Пловдив се установяват Уилям Мериам и Джеймс Кларк. В Стара Загора започва работа Теодор Баингтън. Лонг започва редовни богослужения на български език в дома си във Велико Търново.
1860 г. Открито е първото протестантско училище на територията на България в Пловдив. Чарлз Морз се премества в София.
1862 г. Мериам е нападнат и убит от разбойници край Харманли и е заместен от мисионера Х. Хаскел.
1863 г. Основано е Девическото училище в Стара Загора.
1864 г. Първа евангелска църква в София започва дейност под ръководството на конгрешанския мисионер Чарлз Морз.
1865 г. Мисионерът Байингтън посещава град Ямбол. Гавраил Илиев провежда редовни богослужения с 15 души в Свищов.
1867 г. Чарлз Морз премества в Стара Загора, а евангелското дело в София е продължено от Г. Поптодоров. Петър Мусевич, помолен от жителите на Банско, организира посещение на мисионера Чарлс Морз в града.
1869 г. Банско получава свой щатен протестантски проповедник.
1870 г. Чарлз Морз отразява молбата на вярващите в Ямбол за щатен проповедник.
1871 г. В Цариград е отпечатан първият цялостен превод на Библията на новобългарски език. Евангелската църква в Банско е учредена със събор.
1872 г. Открит е евангелски молитвен дом в Меричлери. В 20 градове и села около 100 души са новородени, 70 от тях са участвали в Господна трапеза, църквите имат около 200 членове и 10 млади проповедници.
1874 г. Учредена е Конгрешанската църква в Ямбол.
1875 г. Църквата в Казанлък преминава към баптистите.
За тези първи мисионерски опити пише противникът на протестантизма Никола Бацаров: Когато дойдох в Шумен, заварих, че в града имаше двама протестантски мисионери, именно Бретман (Притимън – б.р.) и Лонг... проповедници на Христовото Евангелие... Тий (sic) бяха взели под наем една особена къща, която имаха наместо църква, в която си правеха богослужението... Службата им се свършваше с няколко песни и словословия църковни и с проповедание на Евангелието Христово. Няма никакво съмнение, дали проповедите на Притимън в Шумен и Лонг във Велико Търново могат да се характеризират като църковни служби, щом дори противниците на евангелското дело в България ги определят като такива. По-важното е, че историята се разказва такава, каквато е, защото онези, които я забравят, са обречени да я повтарят. Откриването на новата сграда на Методистката църква във Велико Търново е част от тази история. А тя не може да бъде забравена и отделена от първата мисионерска проповед на д-р Лонг в града преди 150 години.
19.04
Свещеник е прострелян по време на богослужение в Мианмар
19.04
Суета
19.04
Евангелските християни в Европа и страхът от Русия
19.04
Раненият австралийски епископ прости на своя нападател
18.04
Далас Дженкинс с новини за сезон 4 на The Chosen
18.04
Счупен свят
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите