Реформацията продължава

Интервю на Габриела Николова

с Евгений Найденов,

пастор на Българска свободна църква „Света троица”

Приели сме 31 октомври за рождена дата на Реформацията. Наистина ли това е началото?

Обикновено, когато едно бебе се роди, приемаме деня на излизането му на бял свят за рождената му дата. Но, за да се появи, има период на дълга бременност.

В църковната история реформацията е съществувала още от началото й. Още през 2. и 3. век има хора, които се оттеглят, за да се разграничат от моралната деградация и на обществото, и на църквата. В Източната и Западната църква винаги е имало хора, които са копнеели вярата да бъде реално изразена; да не е фиктивна; да не бъде заключена в постулати и догми.

Спомняме си за хора като Савонарола, Уиклиф, Хус, Ротердамски. Някои остават част от инстуционализирана църква и се опитват да я променят отвътре.

Когато говорим за Средновековието, имаме представата за вещици и невежество. Тези векове са били ужасни! Имало е невероятна морална деградация дори и сред свещениците; пълна липса на знание. Не е било разрешено на свещениците да ползват Библията. Вещиците са били факт. Имало е и корупционни практики. Хората са можели да си купят позиция или свещенически сан на всяко ниво от църковната йерархия, което е включвало и притежаването на земи и на годишна рента.

Как хора като Ян Хус и Еразъм Ротердамски прозират истината?

През всички векове на църковната история винаги има личности, които не се задоволяват със статуквото и с това, което мнозинството поднася като разбирания и начин на живот. А винаги, когато човек търси истината, Бог му помага да я намери.

В нашата история има реформатори – Паисий, Софроний.Те са се борили срещу невежеството и на българския народ, и на църквата. Опитвали са се да живеят и да отстояват истината.

Кои са точните предпоставки за Реформацията? Малко преди Лутер Ян Хус се опитва да направи същото, но е изгорен на кладата. Как Лутер успява?

Бихме казали, че това е благодарение на някои фактори и обстоятелства. Това е период от европейската история, в който много държави – Англия, Франция, Испания, отказват да бъдат част от Свещената римската империя. Управителите са духовно просветени хора и отворени за истината. Заедно с това, имаме финансови, политически и социални фактори. Като прибавим и отвращението, което съществува; фактът, че  на хората са им омръзнали много неща, се получава цялостната картина за предпоставките за Реформацията. Затова те подкрепят идеите на реформатора Лутер. Дори германските принцове укриват Лутер и го спасяват.

Реформацията дава Библията в ръцете на хората. От тогава Библията се разпространява много бързо. Последица от Реформацията обаче е и роенето на протестантството на много клонове и църкви. Днес съвременният човек не е ли объркан от този факт?

Когато говорим за църквата, не говорим за администрация, етикети, табели и за централно командване. Църквата е богочовешки организъм. Тя е семейство на вярата. В едно семейство има взаимоотношения. Там, където има взаимоотношения, има динамика, нещата не са фиксирани. Църквата е постановила основата на християнската вяра, от която ние не бива и не можем да се отклоняваме.

Църквата е като пъзел. Ако всички сме еднакви – с едно съдържание, с един цвят, с една форма, няма да имаме картина.

Тя е и като букет – многообразна и пъстра. Но този букет е свързан от едно нещо – основата на вярата.

А какво ще кажете за молитвата на Христос: „Моля се те да бъдат едно”?

Аз лично бих искал да няма роене; да няма деление на източна и западна църква; на католическа, православна и протестантска.

Според мен молитвата на Христос не се състои в това всички да са в административно едно цяло – с един директор. По-скоро тук става въпрос за единство във вечна хармония – както е Троицата – Отец, Син и Святи Дух.

Имаме само един Отец, а всички ние сме братя. Затова Христос се моли за единството – човек, християнин, църква, Бог; за отделните християни като братя и сестри в семейството на вярата.

Все пак, докато сме на тази земя, разчитаме на Божията милост и на Неговата безусловна любов към нас.

А реформата нито започва с Лутер, нито завършва с Лутер. Реформата е начин на съществуване на всеки човек; на всеки християнин; на всяка църква; на всяко общество, защото ние сме в динамични взаимоотношения с Бог.