Петък, 25.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила," Притчи 24:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

По стъпките на Уиклиф: Утринната звезда на Реформацията

Main Pic
Публикувана: 09.11.2008
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 723
Коментари: 0

Вече повече от 3 години поредицата „За Библията” излиза на страниците на „Евангелски вестник” в партньорство с Bibliata.com. Когато човек посвети 12 години от живота си на превода на Библията, открива в историята разказите за други хора, които са правили същото, и се учи как да следва стъпките им. Историята на Джон Уиклиф е разказ, който показва, че си заслужава жертвата да се превежда Библията на говоримия език на хората.

Историята на Джон Уиклиф се преплита ту с превода на Библията на говорим английски език, ту с връзката му с текстовете на дуалистичните български богомили. Роден около 1324 г. в заможно английско семейство, Уиклиф има възможността да учи в колежа „Балиол” на Оксфордския университет. В процеса на обучението си, осъзнавайки моралния и църковен упадък на Европа, през 1356 г. той публикува трактата „Последната ера на църквата”. Четири години по-късно, вече свещник в Оксфорд, Уиклиф застава в открита опозиция срещу папските събирачи на пари и продавачи на индулгенции. Около 1366 г. като професор по богословие в Оксфорд стига до заключението, че Библията трябва да бъде разбирана не само от свещениците, но и от обикновените хора.

През 1374 г. Уиклиф е изпратен с кралската комисия в Холандия и Авиньон на среща с посланика на папа Григорий XI. След като се завръща от пътуването си, Уиклиф започва да проповядва, че папата е Антихристът. Обявява се срещу кръстоносните походи, доктрината за транссубстанцията и поклонението пред реликви. Изводите му са ясни: разделяне на църква и държава и реформация на църквата чрез въвеждане на евангелски закон, който да замести църковната традиция. Учението му среща суров отпор от папските наместници, а до 1377 г. папата изпраща 5 були против Уиклиф.

През 1376 г. Уиклиф вече работи по превода на Библията от латинската Вулгата на английски език. Преводът на Новия завет е завършен и даден за препис през 1380 г. Не е сигурно дали е изготвен изцяло от Уиклиф. В периода 1382–1384 г. се превежда и Старият завет. По-голямата част от него (до Варух 3:20) е дело на Николас Херефорд. Той го изготвя до 1382 г., преди да бъде отлъчен в Лондон.

На събора в Блекфраър през май 1982 г. 24-те тезиса на Уиклиф са заклеймени като ерес. Въпреки това той доживява да види пълния превод на Библията на английски език, преди да почине през декември 1384 г. Първата версия на превода се характеризира с абсолютна буквалност, която често нарушава нормалния английския словоред. Днес от нея са запазени около 30 копия.

Текстът е ревизиран за втори път около 1388 г. от Джон Първей, последовател на Уиклиф. Правителствената нота за забрана на превода на Уиклиф през 1390 г. излиза неуспешна. Въпреки забраната на тази версия на събора в Блекфраър през 1408 г. около 140 копия са запазени до днес. През същата година в Оксфорд са забранени всички преводи и публикации на Библията, направени без църковно разрешение. Съборът в Констанца през 1415 г. обявява Уиклиф за еретик и нарежда изнасянето на останките му извън църковното гробище. Първей и Херефорд са хвърлени в затвора, а преводът на Уиклиф е подложен на масово изгаряне. През 1428 г. папа Мартин V нарежда ексхумация на тялото на Уиклиф. По този повод Томас Фулър записва: Този поток отнесе неговия прах в Авон, а Авон – в Северн, а Северн – в близкото море, а морето – във Великия океан. Така учението на Уиклиф се разпространи по целия свят.

Трудът на Уиклиф се утвърждава като основен английски превод на Библията през 15. и 16. век, до времето на Тиндел, когато новооткритите старогръцки и еврейски ръкописи поставят под въпрос текста на латинската Вулгата. Заслугата за разпространението на превода на Уиклиф се дължи на неговите последователи, т.нар. лоларди или бедни свещеници. Първото печатно издание на Новия завет е публикувано едва през 1731 г., в тираж 160 броя, а второто (с ревизията на Джон Първей) – през 1810 г. Цялата Библия се отпечатва в Оксфорд едва през 1850 г. в двуколонен формат, който съдържа двете ревизии на превода на Уиклиф.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg