Английски версии на Библията преди превода на Уиклиф

Английската литература бележи значителен възход след нормандското нашествие. Един от първите знаци за това е религиозната поема под името „Ормулум” (написана в края на 12. век от монаха Ормом). Тя съдържа текста на Четвероевангелието и Деяния на апостолите в стихотворна (метрична) форма. Основната духовна литература по това време е френскоезична заради заселилото се нормандско население. Почти 90% от религиозните ръкописи са запазени до наши дни. Главно място между тях заемат няколко богато илюстрирани преписа на Апокалипсиса, някои от които по-късно са преведени и на английски език.

В средата на 14. век популярни стават 2 английски версии на Псалмите. Едната от тях е дело на Ричард Рол, монах от Хампол в Йоркшир. В нея преводът е подреден в линеарен паралел с латинския текст. И във втората версия (създадена в Западна Англия) текстът е подреден по подобен начин. Предполага се, че тя е дело на Уилям от Шорхам, викарий в Кент (въпреки че използваният диалект показва чуждо авторство).

Друг любопитен за разглеждане английски ръкопис се намира в Магдаленския колеж в Кеймбрдиж, каталогизиран като Pepys MS 2498. Той представлява разказ за живота на Христос, подготвен за прочит в неделно богослужение и на църковни празници.

Група ръкописи (за които се предполага, че са част от Библията на Уиклиф) наскоро са разпознати като самостоятелен превод на Новия завет от анонимен преводач. Понастоящем те не съдържат Апокалипсиса, а Четвероевангелието е представено само от Матей 1:1–6:8. Оригиналният текст е включвал четирите големи църковни послания, Павловите послания, по-късно са добавени II и III Йоаново, Юда, Деянията и част от Матей. Четири преписа на този ръкопис са запазени до наши дни. Прологът разказва, че те са направени с риск за живота от висшестоящ свещеник по молба на монах и монахиня. Това показва, че преводът е направен след началото на гоненията срещу Уиклиф и неговите последователи.