Петък, 25.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила," Притчи 24:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

За превеждането на Библията (Част 2)

Main Pic
Публикувана: 13.12.2008
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 691
Коментари: 0

Глава XV от пролога на втората рецензия на версията на Уиклиф

Дано Бог в своята велика милост ни даде благодат да живеем праведно и да видим истината и получили благоволение пред Бога и човеците, да оползотворим времето си, било то късо или дълго според Божия промисъл. Но някои, които изглеждат учени и святи, биха ни възпрели, казвайки, че само ако хората са святи като Йероним, биха могли да превеждат от латински на английски език, както той направи от еврейски и гръцки на латински език; и че ние трябва да се въздържим и да не правим това, защото ни липсва святост и знание като тези на Йероним. Въпреки че този аргумент изглежда приемлив, той не съдържа логика или добра воля, защото е по-скоро против Йероним и преводачите на Септуагинтата и срещу църквата, отколкото против обикновения човек, който сега превежда Божието Слово на английски. Защото Йероним не бе свят като апостолите и евангелистите, чиито книги преведе на латински език, и не притежаваше свръхестествената дарба на Святия Дух, която тези мъже притежаваха. Подобно и седемдесетте преводачи на Септуагинтата не бяха святи като Мойсей и пророците и не притежаваха техните дарби.

Още повече, че църквата в миналото е одобрявала не само правилните преводи, направени от смирени християни, стоящи във вярата, но и тези, направени от еретици, които чрез ловки преводи скриват много тайни на Христос (за което Йероним свидетелства в пролога към Йов и Данаил). Колко повече тогава църквата на Англия би трябвало да одобри истината и откровеността на превода на обикновения човек, който на никаква цена на тази Земя не би укрил съзнателно най-малката истина или дори най-малката буква или йота от Светото писание, дори и да е незначителна.

И нашите критици не бива да поставят под въпрос светостта на този човек, живеещ смъртен живот (тъй като не го познават), който е запазен само за Божия съд. Ако те знаят някоя значителна вина на преводачите и помощниците им, нека я обявят (с любов), но да не осъждат нещо, което е направено правилно според Божия закон, (като носенето на прилични дрехи, когато е нужно, или язденето на кон на дълъг път), без да знаят истинската причина. Защото такива неща мога да бъдат направени само от простовати хора, отколкото тези, които обявявани за велики и мъдри, яздят могъществено на позлатени седла, използват копринени възглавнички, носят позлатени копринени дрехи и други суетни неща от света. Бог да ни даде милост и любов за общо добро, за да избегнем такава глупост, която е срещу всичко богоугодно и любовта.

И въпреки това тези светски духовници питат невъздържано: „Кой дух прави тези неуки мъже толкова дързостни, че сега да превеждат Библията на английски, след като четирима велики богослови не посмяха да направят това?” Но този аргумент е толкова глупав, че не се нуждае от отговор, а от тишина или вежливо презрение. Защото тези богослови не бяха англичани, нямаха никаква връзка с англичаните и не познаваха английския език. Но не биха престанали да превеждат, докато не свършат Писанията на собствения си език, езика на техния народ. Защото Йероним, който бе римлянин по рождение, преведе Библията от еврейски и гръцки на латински и коментира много по текста; и Августин, и други римляни разясниха Библията на латински на римляните, между които живееха, защото латинският бе общият език на хората в Рим и извън него, както английският е общ език на нашия народ. (А дори днес италианците не говорят латински, както честни хора, били в Италия, разказват.) И числото на преводачите на латински надминава всяко знание, както Августин свидетелства във втората книга на своята Християнска доктрина, където казва: „Преводачите от еврейски на гръцки могат да бъдат изброени, но числото на латинските преводачи надминава всяко преброяване. Защото в началото на вярата всеки човек, който намери гръцка книга и мисли, че има познания по гръцки и латински, бе дързостен да превежда; което повече помогна, отколкото попречи на разбирането на Писанията, ако читателите не са небрежни, защото сравнението на много преводи често хвърля светлина върху някое трудно изречение.” Така каза Августин. И затова Гростест казва, че бе Божията воля различни хора да превеждат и различни преводи да са в църквата, защото там, където един е говорил неясно, друг е говорил по-ясно.

Господи Боже! Ако в началото на вярата толкова много са превеждали на латински, и то в полза на римляните, нека едно обикновено Божие същество преведе на английски език за полза на англичаните. Ако светските ни духовници изследват историческите си книги, ще открият, че Беде преведе Библията и коментира по нея на саксонски, което е английски или говоримият по негово време език в земята. И не само Беде, но и крал Алфред, който основа Оксфордския университет, в последните си дни преведе началото на Псалтира на саксонски и повече би направил, ако бе живял по-дълго. Така и французите, бохемите и британците имаха Библията и други духовни книги и коментари, преведени на майчиния си език. Защо англичаните да нямат същите на своя майчин език, аз не мога да кажа, освен поради лицемерието и нехайството на духовенството; или може би нашият народ не е достоен за такава благодат и дар от Бога поради техните някогашни грехове? Дано Бог в милостта си поправи тези зли причини и даде на народа ни да разбира и истински да се покорява на Свещените писания за живот и смърт ...

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg