Сряда, 24.04.2024
Интервю на Лъчезара Йосифова
с Мария Катранджиева, председател на Националното сдружение на християни с отговорност
Събеседничката ми е енергична християнска, бизнес дама от Казанлък. Тя е потомствена евангелистка от няколко поколения. Пълна е с Христовата любов и винаги е жизнерадостна – така е позната за много вярващи и невярващи. Както ще разберете от нейните думи, тя служи с целия си дом на Господа!
Знаем, че организацията Национално сдружение на християни с отговорност в България е част от европейското движение „Европартньори” и от световното движение на християните бизнесмени. Откога съществува организацията и кое бе най-важното за конференцията, състояла се през ноември т.г. в Казанлък?
– Националното сдружение на християни с отговорност съществува вече четири години. През ноември т.г. се проведе Четвъртата национална конференция. Имаше представители от 10 града, около 43 души. На нея много братя и сестри в Господа разказаха с какво са допринесли за разширяването на Божието царство през изминалата година. Основната проповед бе водена от проф. д-р Дечко Свиленов, който е наш духовен баща и основател на организацията. Бяха разказани вълнуващи свидетелства, които насърчиха присъстващите. Ефектът от тази конференция ми напомня на случилото се преди много години в къпалнята Витезда.
Желанието ни е да разширяваме пределите на работата си. Искаме да сме в помощ на другите и да упражняваме добродетелите, които Господ ни е дал. Колкото повече Той ни благославя, толкова повече трябва да споделяме това, което имаме с другите, за да бъдат спечелени повече хора за Божието царство. Това е нашата цел!
Ти си президент на цеха за шивашко производство към фирма „Ира” в Казанлък. Бизнесът ти има интересна история...
– В цеха за шивашко производство изработваме спално бельо и детска конфекция. В него работят 35 души. „Ира” е малка семейна фирма. Цялото ни семейство, със съпруга и децата ми сме включени в дейността й. Преди 19 години, когато падна тоталитарният режим, поех по стъпките на демокрацията. Смело, с Божията помощ, с нужния опит и квалификация от държавната работа предприех нова крачка в живота си. След 1987 г., след като родих дъщеря си Лидия, не се върнах на държавна работа, а започнах частен бизнес. Започнах да шия вкъщи – най-напред халатчета и детски дрешки. Продавах ги между колежки. По това време гледах бебето си и работех вкъщи. Много хора ме познават в града. Образованието ми е текстилно. Бях придобила 10-годишна квалификация. Имах връзки с много хора, пласирах дрехи. Получих златен медал на Пловдивския панаир през 1984 г. Мои колежки ми казваха: „Сега са трудни времена, идват съкращения, ти накъде си тръгнала?” Аз отговарях: „Не се притеснявам, Господ ми е дал две златни ръце.” В началото шиех на една малка машинка вкъщи и си гледах детето. След това мъжът ми каза, че при наличието на толкова много поръчки най-добре е да давам и на друг човек да работи надомно. Не мина много време и имах 3–4 жени, които работеха надомно. Мъжът ми Боян беше до мен през цялото време и ме подкрепяше. Той е завършил Железопътния институт и работеше на нашата гара на смени. Занимаваше се с електроподдръжка.
Започнах да продавам продуктите си в малко магазинче. Появи се нуждата да имам цех, в който да събера работниците си. Господ ми даде и цех, и магазинче в центъра на Казанлък. Преди да ги имам, ходех от врата на врата в общината с молба за съдействие, но никой не ми обръщаше внимание. Свързах се с една жена архитект. Тя ми подаде ръка, без да ме познава, като ме покани на нейното ново строителство, което щеше да стане след две години. В цеха, който използвах на това място, работех с 12–13 жени. След година и половина се наложи да разширим дейността си. Молех се Бог да ми посочи новото място. Вторият ни цех се намира в центъра, а заедно с него имаме и магазин. Работата се разрасна и екипът стана от 35 души. Оборудването е модерно, съвременно, с европейски машини, имаме и климатици. Производството е на високо ниво.
Важното е, че във фирмата ти няма текучество на хора!
– Да. Хората ни от години работят във фирмата. Те са много верни. От тях само трима-четирима са християни. Всички споделят, че да се работи при мен е по-различно. „Защото ти вярваш в Бога и се молиш за нас”, ми казват. Когато има празници – Рождество Христово, Великден, за мой рожден ден или рожден ден на някой от работниците, винаги правим банкет. Моля се за тях и те чакат да усетят благословението. Поощрявам ги с подаръци. Просперитетът ми се дължи именно на вярата в Бога! Сестра ми във Вършец също се занимава с шевно производство и има 70–80 души работници. Те шият дамска конфекция за парижки магазини.
Имате благословен семеен бизнес, тъй като и сестра ти е вярваща, и нейният син Христо беше на конференцията. Какво би разказала за вашия дом, всички ли служите на Бога?
– Да, така е, и за нас е голяма радост, че домът ни е като този, за който Исус Навиев говори в Библията. Заедно служим на Бога с мъжа ми Боян, сина ми Стойчо, снаха ми Димитринка, внучка ми Бояна (на 9 години), дъщеря ми Лидия и съпруга й Владимир.
Аз съм трето поколение вярваща, от петдесятен род, внучката ми е пето. Коренът на вярата ни е тръгнал от Борис Грозданов от Вердикал – Банкя, където имало голяма църква. Дядо Борис е бил пастор на църквата. Баща ми взел майка ми от село Зимевица, до Ахелой. В момента целият ми дом служи в Българската евангелска църква, на която пастор е Генчо Буюклиев в Казанлък. Синът и дъщеря ми свирят в хвалебната група на църквата. Стойчо завърши музикално училище, а дъщеря ми от 3-годишна свири на цигулка. Мъжът ми и зет ми свирят на китара. Аз само пея. В нашата къща има много музикални инструменти. За нас хвалението е начин на живот!
Какво би разказала от вашата работа на „Християни с отговорност”?
– Поддържаме връзка с всички евангелски общности, с Православната църква и с Католическата църква. С община Казанлък също имаме добри отношения. През 2007 г. по случай великденските празници с одобрението на кмета Стефан Дамянов (Бог да го благослови! Той почита вярващите в нашия град.) раздадохме 8 хиляди детски Библии в Казанлък. Библиите достигнаха всички ученици в държавните училища и детските градини не само в Казанлък, но в цялата Казанлъшка община. Раздадохме от литературата и на администрацията на общината.
През октомври т.г. се състоя среща на борда на „Европартньори” в ресторант „Палас” в Казанлък. На нея присъстваха президентът на организацията Доминик Фаслер и координаторът Йохан Кайзер. За нас е привилегия, че в борда беше избран и Стефан Буюклиев, който е секретар към нашето сдружение. На срещата бяхме поканили и кмета на Казанлък. Тъй като той беше в командировка, вместо него на срещата присъства секретарката му. За мен беше чест, че тя ми подари букет от кмета Стефан Дамянов и от г-жа Палазова (зам.-кмет по образованието).
Това са насърчителни примери за благовестието. Какво ще пожелаеш на читателите на „Евангелски вестник” ?
– На читателите на вестника пожелавам все по-усърдно да градят Божието царство и да са по-всеотдайни в изявяването на Христовата любов. Днес много хора имат нужда от нея, усмивката на много от тях е помрачена! Вярата в Господ Исус Христос ни прави силни и е постоянна причина да се усмихваме!
25.04
Главата на Англиканската църква призова към реформа
25.04
ЕП ратифицира позицията си относно сурогатното майчинство
25.04
Благотворителна организация настоява за край на насилието над християни в Нигерия
24.04
Бог дава и очаква отговор
24.04
Белезите на вярата
24.04
Норвегия празнува 1000 години от приемане на християнството и отмяна на робството
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите