Евангелието във всички земи (Част 6)

България в периодичното издание на Методистката църква

В периода 1892–1893 г. България присъства в периодичните публикации на Методистката църква само с няколко отметки във финансовите доклади, както следва:

•      „Приходи от 1 ноември 1891 г. до 31 октомври 1892 г.” –показва, че от българската конференция са приети общо $300 (с. 577).
•     „Разходи от 1 ноември 1891 г. до 31 октомври 1892 г.” – регистрира, че за България са изразходени общо $19 178,74 (с. 578).
•      Женското чуждестранно мисионерско дружество представя бюджет за България от общо $5025 (с. 583).
•      „Мисионерски разходи за 1893 г.” – отчита финанси, отделени за закупуването на собственост за двете методистки църкви в Ловеч и Велико Търново в списък:

„9. България

За делото: $18 750

За собственост: Търновска църква и Ловешка църква: $2188

Общо за България: $20 888” (с. 593).

Особен интерес представлява последният доклад, който цитира разходи за работа в България над $20 хил., както и закупуване на собствености за две църкви – във Велико Търново и в Ловеч. Следователно към 1893 г. е явно, че българска методистка църква в Търново не само има, но расте и се развива и има нужда от собствена сграда. Това, което липсва в методистките доклади, разглеждани до момента, е точното време на основаването на тази църква. Както вече бе подробно представено в настоящата поредица, в редовните методистки публикации в периода 1880–1890 г. липсва информация за започването на методистка църква във Велико Търново. Тъй като основаването на църквата не е споменато и в докладите от началото на 20. век, подобно „мълчание” може да бъде разтълкувано само от факта, че такава църква в Търново вече съществува и функционира. Датата, която напомня за църковно учредяване, е 1859 г. или немного по-късно от нея, когато д-р Лонг започва редовни богослужения на български език във Велико Търново по покана на местните градски първенци.

Това е единственото обяснение, потвърдено от следващите факти, след като учредяването на методистка мисия в България е обявено официално още през 1853 г. и отбелязано дори в баптистките периодически издания (вж. Missionary Magazine за 1853 г., XXXIII, с. 147). На 3 ноември 1854 г. като секретар на конгрешанската мисионерската станция на Американски борд в Цариград д-р Ригс пише до секретаря на мисионерското дружество на Методистката епископална църква в Ню Йорк – д-р Дърбинт, в което препоръчва дружеството да започне работа в България (според спомените на пастор Стефан Томов). Управителният съвет на борда на методистките мисии приема такова решение през февруари 1855 г. и отделя $3000 за мисия в България. Д-р Хамлин също пише за това решение в Evangelical Christendom от 1 април 1857 г., а в Американската годишна енциклопедия за 1860 г. се споменава методистката работа в Търново и се определя като водеща в сравнение с мисионерски станции в Шумен и Тулча.

През 1857 г. Притимън и Лонг пристигат в Цариград, където се срещат с епископ Блис, също мисионер на Американския борд, който ги придружава в пътуването им с параход до Варна и в посещението им в Русе и Шумен. Решението за установяване в Шумен се дължи на населението от 40 хил. души, съставено главно от гарнизона на турската армия в града, докато българското население е само около 8000 души. На 12 ноември 1858 г. в България пристига и мисионерът Флокен. Тъй като знае руски и немски език, той оставя семейството си в Одеса и се премества в Тулча, за да работи с руски молокани, които имат молитвен дом в града.

В началото на евангелското дело в Българя стратегията на мисионерите е да работят с вече съществуващи църковни общества. След разделянето на мисионерската работа между методисти и конгрешани и провалянето на проекта за българска национална протестантска църква неминуемо се достига до нуждата за основаване на нови църкви от протестантски тип. Това съвсем не означава, че до момента български евангелски общества не съществуват и не действат като църкви (дори без официално учредяване или регистрация – модел, който остава близък до българския евангелизъм и до днес).

Ето няколко примера на нови общества, чиято поява зачестява особено след широкото разпространяване на новобългарския превод на Новия завет. Около 1860 г. първият български евангелист Гавраил Илиев води редовни богослужения в дома си в Свищов с 15 новоповярвали, които прерастват в църковно общество (въпреки зачестилите гонения в града). Организираната около 1870 г. църква в Тулча има 2 класа с двама учители, 3 църковни настоятели и 17 членове. Подобно е състоянието на църквата в Свищов, която има 14 членове. Издадени са „общите правила, катехизис № 2, общите правила и части от служебника, около 90 духовни песни, кратка църковна история”. Около този период са организирани и първите конгрешански църкви в София, Банско, Меричлери и Ямбол.

Ето защо тезата, че работата на д-р Лонг в Търново за създаването на евангелско общество е безуспешна, е недоказуема предвид редовните му проповеди и молитвените събрания, които той организира в периода 1859–1861 г. по покана на първенците на града. Тази теза идва главно от студията на Маньо Стоянов, който в зенита на комунистическата ера, тълкувайки погрешно писмата на д-р Лонг, пазени в архива на Народната библиотека, твърди, че „най-после и Лонг се убедил, че работата му е безуспешна”. Това, което всъщност се случва, е, че субсидиите за мисионерска работа в България прогресивно намаляват, след като само в периода 1860–1864 г. за Методистката конференция са похарчени $31 535 за България (вж. Journal of the General Conference. 1864 г., с. 226). Вместо да пътува за Америка и да помогне в събирането на средства, д-р Лонг остава като преподавател в Цариград, съсредоточавайки усилията си върху издаването на български превод на Библията (вж. The Christian World. 1863, с. 311) и заедно с Ригс – на месечното списание „Зорница”. Но работата му в Търново съвсем не остава без резултат.

Години по-късно в своите спомени методисткият пастор Стефан Томов ще пише за тези събития, разказвайки от спомените на очевидците, между които и Гавраил Илиев. В записките си пастор Томов цитира и официалната история Мисии и мисионерски общества на Методистката епископална църква, публикувана през 1879 г. от Дж. М. Рейд. Ето какво пишат Рейд и Стефан Томов:

„На 24 декември 1859 г. д-р Лонг почнал да държи редовни събрания на български в къщата, която държал под наем. Около 15 души присъствали на първото събрание. На следния неделен ден присъствали 22 души. Скоро почнали да се чуват роптания и заплашвания и опасно било да не би да уплашат редовните посетители и да престанат да посещават събранията на д-р Лонг. (...) Обаче въпреки туй числото на посетителите на евангелските събрания постоянно се увеличавало и се чувствало нужда да се търси по-широко място за тези събрания.”

Явно работата на д-р Лонг съвсем не е безрезултатна. Двете крайности, с които се спекулира в тази история, а именно че методистка църква в Търново няма през 1859–1861 г. или че това е петдесятна църква „Филаделфия”, чието начало „започва в далечната 1859 г. на Рождество Христово, като е положено от американския мисионер д-р Албърт Лонг заедно с група новопокръстени евангелски християни” (вж. Благовестител, бр. 1, 2008, с. 15), са еквивалентно недоказуеми. Това, което фактите говорят, потвърдени от методистките периодически издания, официалната история на методистката мисия и свидетелството на методисткия пастор Стефан Томов, е, че д-р Лонг започва редовни богослужения в Търново на Рождество 1859 г. и успява да даде начало на методистка църква в града. Това събитие носи по-ранна дата от всяко друго документирано до момента основаване на евангелска църква в България.