Да ти е сладко!

Да ти е сладко!

Обикновено си пожелаваме това, когато седнем на трапезата с любимите ни хора. Пожелаваме си го и не само тогава.

Не съм чувала някой да свързва сладкото с нещо неприятно. В повечето случаи то подобрява тонуса ни, кара ни да се усмихнем, предизвиква удовлетворяващо чувство за спокойствие и наслада и преди всичко – никога не ни стига.

Всички ние искаме да ни е сладко в живота!

Искаме да ни се случват все хубави неща – да преуспяваме в трудовете си, да сме признати в обществото, да сме приети от приятелите, да сме обичани от семейството си и да сме здрави, за да се радваме на това и всичко останало. Само че в реалния живот за разлика от света на приказките не всичко върви по мед и масло, а локвите, в които падаме, далеч нямат шоколадов вкус.

Често полагаме усилия, без да виждаме резултати, трудим се, а оставаме неоценени. Стараем се да ни харесат, но дори когато сме в най-добрата си форма, се оказва, че не е недостатъчно, за да ни приемат и обичат такива, каквито сме. А и здравето нерядко ни изневерява, когато сме на път да се насладим на малкото радости в живота. Какво ни остава тогава?

За щастие Божието Слово – Библията, ни дава сладко послание на надежда за горчивите дни:

Всичко съдейства за добро на онези, които любят Бога. (Римляни 8:28) И не само това: Вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен онзи човек, който се уповава на Него. (Псалм 34:8)

Рецептата, да ни е сладко, е много по-проста, отколкото сме си я представяли.

В горчилката на всекидневието можем да прибегнем към знанието, че сме скрити в ръката на своя Създател и стига да Му поверим живота си, Той е верен да ни отговори, да се погрижи за нас на точното време. Именно знанието, че само в Бог има утеха и сигурност в дни на скръб и тревоги, проблясва като светлина в тунела от грижи, проблеми, неудовлетворение, безсмислие.

Рождество Христово е чудесен повод да подсладим нечий живот и да внесем светлина в него с послания на надежда като тези.

Раждането на Христос е послание на надежда – Бог толкова ни обикна, че прати Своя Единствен Син да пострада заради нашите грехове и така връзката между нас и Него да бъде възстановена! Какво по-сладко, по-обнадеждаващо и по-достойно за празнуване има от посланието на такава любов?

Още това Рождество можем да започнем да се учим да показваме подобна безусловна любов. Да даваме там, откъдето знаем, че няма непременно да получим. Да предложим помощта си, без да се щадим. Да носим послания на надежда, без да очакваме да ни благодарят.

Току-виж някой почерпил и нас с нещо сладичко – изненадата наистина ще го направи такова!