Джон Уиклиф: Между богомилите и Бога Част 2

Много подобно е и отношението на Уиклиф към църквата и църковните ритуали. Като цяло самата идея да се преведат Писанията на говорим език по един или друг начин е насочена срещу догматичността на дадена църковна система, която не допуска обикновения читател до текста. Уиклиф не прави изключение от това правило и неговата критика към ритуалността на църквата е явна. Това, което не е явно обаче, е откъде идва дуализмът в неговата критика.

Най-сериозното сред над 700 обвинения, които Католическата църква отправя към Уиклиф, е критиката му към доктрината за транссубстантиалност, а именно: че хлябът и виното, използвани в богослужението, се превръщат във физическите тяло и кръв на Господа. Уиклиф твърди, че хлябът и виното са символите, които предизвикват моралното участие на вярващия в Христос, а не буквално трансформирани елементи.

Подобно е и твърдението му, че само Бог може да прощава грехове. Следователно друг посредник между Бог и човек е ненужен. Самият Уиклиф защитава тази теза в опозиция на декрета на папа Инокентий III Omnis utrusque sexus, според който онези, които не са получили прошка от католически свещеник, не могат да бъдат спасени. В това число влиза и дуалистичното правило, че свещеник, който е съгрешил, не може да служи в църквата, както и твърдението на Уиклиф, че папата се е съюзил с дявола, и отявлената му критика към организираната църковна йерархия като духовно блудство.

Точно както катарите Уиклиф отхвърля екскомуникацията, практикувана от църквата, заедно с това – индулгенции, икони, религиозни знаци, приемането на обет или клетва като метод за налагане на контрол от страна на църквата и самият акт на литургия. Последното е общоприето от богомили и катари, които защитават тезата, че самите апостоли не са извършвали литургии. И въпреки че притежава доктринални прилики с дуалистични идеи, това реформаторско мислене за чистотата на вярата и личното общение с Бога идва от един източник – Словото, и то Словото, буквално преведено на разбираем и говорим език на масите.

Специфичен речник, използван в превода на Уиклиф

Методологията на Кирил и Методий за превеждането на Библията на говорим език, обединена със западното влияние чрез ранолатинския превод Вулфила и чистотата на новозаветната църковната практика, която богомили, катари и албигойци се стремят да възстановяват, неминуемо намират своята прагматична реализация в делото на Уиклиф. Множество богословски термини с доктринална специфика (не просто превод на думи) могат да бъдат открити в неговия превод. Присъствието им съвсем не е случайно. То идва, за да предаде идеи и разбирания за истинското значение на Словото от оригиналния гръцки език. Те често са изгубени в използваните по това време латински преводи или такива, забранени от църковната догма. Тази цел е предварително обявена в Пролог на превода и чрез целенасоченото англофициране на латинската богословска терминология ясно се откроява дори при повърхностен прочит на текста, което показва неговата мисия. Да бъде алтернатива на популяризираната от Католическата църква латинска Вулгата. Не просто да присъства, а да се въплъти в културата и езика на народа, на който идва да служи.

Един добър пример за това е налагането на англосаксонската фраза agenrysing (букв. ставане отново или новоставане). Славянската дума възкресение (въз/над кръста) носи изключително силен словесен заряд, но не е директен превод на гръцкото anastasis (букв. ставане или възставане). Уиклиф и неговите преводачи последователно използват латинските термини resureccioun и resurexioun, но предпочитат agenrysing в думите на Христос: I am agenrysing&lyf (Аз съм възкресението и животът – Йоан 11:25) и над още десет пъти в Новия завет (Лука 20:27; Йоан 11:24–25; Римляни 1:4; I Коринтяни 15:12–13, 42; Деяния 4:33; 17:18; 23:6; 24:15, 21; 26:23; I Петрово 1:3 и Откровение 20:6). Подобно е използването на думата cristne (кръсти със значението на християнизиране) за тайнството на кръщението със Святия Дух (Матей 3:11–12) и кръщението на Исус от Йоан в реката Йордан (Матей 3:13–14). Интересно е, че съвсем друга типична английска дума wash (измивам) е използвана за Йоановото кръщението във вода (Матей 3:5).

Дали всичко описано прави Уиклиф, а и ранните реформатори, които следват неговите стъпки, богомили или привърженици на дуалистичната haeresia Bulgarorum (българска ерес). Отговорът най-вероятно е: не.

Явна е обаче приликата (ако не и зависимостта) на превода на Уиклиф с метода на превода и терминологията на славянската Библия или нейно латинизирано копие, достигнало Западна Европа. Няма как по друг начин да бъде обяснено целенасоченото представяне на дуалистични идеи в превода на Уиклиф и последователното използване парадигмата на превода на Кирил и Методий за създаване на нови думи, които да предадат точно значението на гръцкия текст.

И въпреки че самият Уиклиф не знае гръцки език, най-вероятно в обкръжението на неговите помощници и колеги има такива, които не само владеят този древен език, но и спомагат за точното пресъздаване на богатата богословска терминология, която той носи със себе си в английския превод. Всичко това показва определено и целенасочено отделяне от наложения латински превод на Библията към едно реформаторско ново начало. Идея, която ще бъде приета и популяризирана от Хус, Лутер, Тиндел и Калвин като sola scriptura, а именно: истинската християнска вяра идва от Словото, буквално и точно преведено на говоримия език на хората, които практикуват тази вяра. Защото Библията трябва да бъде четена, и то такава, каквато е. Без значение дали ни харесва, или не.