Неделя, 20.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш." Псалм 50:15

OnLine
RSS Facebook Twitter

Ян Хус: Предвестникът на Реформацията

Main Pic
Публикувана: 14.02.2009
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 911
Коментари: 0
Великият реформатор от Бохемия се ражда през 1369 г. в Хусинец. Съкращение от името на родното си място Хус ще прибави към своето име 30 г. по-късно. С него ще се назоват стотици и хиляди негови последователи и ще се идентифицират повечето ранни реформатори.
Хус започва обучението си по богословие в Прага на 16–17-годишна възраст под ръководството на Станислав Знаймски, който е наставник и приятел, но по-късно ще стане един от най-страшните му врагове. Младият Ян е привлечен от благоденствието на свещеническия живот – нещо, за което той писмено се покайва по-късно. Така или иначе на 24-годишна възраст Хус защитава степента „бакалавър по изкуствата”, а година по-късно става и бакалавър по теология. Това му дава възможност 4 години по-късно да получи магистратура и да приеме свещенически сан (през 1400 г.).
През 1401 г. Хус е вече декан на Философския факултет на Карловския университет в Прага. Една година по-късно започва работа като проповедник във Витлеемската църква в града. Това е и времето, по което идеите и трудовете на Джон Уиклиф са преведени на чешки език от няколко чешки ученици в Оксфордския университет. Преводите са донесени в Прага от Йероним Пражки и тяхното влияние върху останалата част на живота на Хус ще бъде повече от революционно.


Влиянието на Уиклиф
Според много историци т.нар. хусизъм или идеологията на хусисткото учение в началото на 15. век съдържа почти буквално идеите на Уиклиф, прагматически контекстуализирани в чешката църковна реалност. В основата на убежденията на Хус са преводът на Библията на говорим език, реформиране на църковната йерархия и премахването на ненужни религиозни традиции в отслужването на тайнства. Ето защо още през 1403 г. университетът в Прага забранява дискутирането на неговите 45 богословски тезиса, част от които са заимствани директно от Уиклиф.
С течение на времето, с превеждане и изучаване на Писанията теологията на Хус се развива последователно и неговите идеи започват да придобиват завършен богословски вид. Той започва да поучава, че църквата е невидима, определена от Бога, и никоя видима църква или свещеник не може да определя кой може да стане част от нея. Хус поддържа чисто протестантското учение, че спасението на душата не зависи от връзките с видимата църква (православна или католическа), а от личното взаимоотношение между човек и Бог. Хус се обявява против две конкретни църковни практики, а именно индулгенции и отслужване на литургии за мъртвите.


Чешката Библия
Влиянието на Уилкиф върху богословските убеждения на Хус личи не само в неговите богословски трудове, но и в ролята, която той има за по-късния превод на чешката Библия. Чешката шафхаузенска Библия, която е преведена от латински около 1360 г., е дело на неизвестен преводач. До времето, в което Хус започва обучението си в Прага, тя се утвърждава като стандарт и е неизбежно използвана в образователния процес на университета в Прага. Хус също използва този превод, като постоянно го подобрява на базата на своите познания. Систематичното изучаване на Писанията му дава възможност да проповядва експозиционно, в някои случаи дори стих по стих, по начин и с разбиране на Словото, чужд за мнозинството католически свещеници. Това му дава основание да твърди, че Библията, а не папските укази е основата на вярата. Крайният вариант на ревизиите по библейския текст, направени от Хус, са отпечатани в официалното издание през 1412 г. Това е и времето за свикването на Бохемския синод на 2 февруари 1412 г.
Развитието на чешкия превод на Библията продължава и след Хус. В периода 1579–1593 г. шесттомно издание на нов чешки превод на Библията е публикувано в град Кралице. То включва превода на Новия завет от Ян Балхослав от 1564 г. Третото издание на този текст (от 1613 г.) става стандартният библейски текст за литургично ползване в Чехия. Библията от Кралице все още носи белезите на редакцията на Хус, повлияна от превода на Уиклиф в молитвата „Отче наш“, която чете: „Хлеб наш вездеящи дай нам днес“. Остатъчната форма вездеящи идва от славянската традиция, подобно на думите възкресявам и възлюби, а самият подбор на думата идва от превода на Уиклиф хляб вездесъщи (от друга същност – б.а.).


Обвинения и съд
Периодът 1378–1415 г. е известен с папския скизъм – разделение на Католическата църква, при което двама папи действат едновременно – единият от Рим, а другият от Авиньон. Неминуемо Хус и неговите последователи се оказват в центъра на папското противоречие, конкретно изразено с папската була, издадена на 20 декември 1410 г., която оторизира изгарянето на книгите на Уиклиф и преследване на последователите му, в това число и Ян Хус. Хус отказва да предаде своите копия на трудовете на Уиклиф. В проповедите си във Витлеемската катедрала в Прага продължава да твърди, че „да спре да проповядва и да се покори на заповедите на папата, би означавало непокорство спрямо Бог и би застрашило собственото му спасение”.
Това, което проповедите му застрашават обаче, е благосъстоянието на пражкото свещенство. Ето защо около 1411 г., използвайки услугите на Михаил де Козис, клировете изпращат до папата оплакване срещу Хус, от което следва третото му, поредно отлъчване от църквата. А след проповедта, която изнася на Великден през 1412 г., Хус е принуден да се оттегли окончателно и посъветван от чешкия крал, напуска Прага. Именно в този период идеите, възприети от Уиклиф и ранните реформатори, стават негова неизбежна богословска реалност. До времето, когато е свикан съборът в Констанца, Германия. Преследван заради вярата си и в странство, Хус се превръща от последовател на Уиклиф, във водач на Чешката реформация. В изгнание Хус завършва своя богословски труд De Ecclesia („За Църквата”). Копие е изпратено до Прага и прочетено на всеослушание пред паството му във Витлеемската катедрала.
Повечето от идеите в книгата са повлияни от учението на Уиклиф и Хус не се срамува да отбележи това във всеки възможен случай. Обвиненията му срещу папата са вече съвсем конкретни: Римският понтиф и кардиналите не са Църквата. Църквата може да съществува и без кардинали и папа, и дори стотици години не е имало кардинали... Римският епископ е бил наравно с другите епископи, преди Константин да го направи папа. Едва тогава той започнал да узурпира властта. Поради незнание и заради любов към парите папата може да греши и е грешил и съпротивата срещу грешащия папа е покорство на Христос.

Във втората част на De Ecclesia Хус отхвърля булите на папа Александър и Йоан XXIII, наричайки ги антихристиянски, след което продължава с думите: Правото да се прощават греховете не принадлежи на никой смъртен човек, както не принадлежеше на свещеника, при когото Христос изпрати прокажените. Прокажените бяха очистени, преди да стигнат до свещеника.
На 4 декември 1414 г. е свикан съборът в Констанца. Хус е арестуван и скоро съдбата му става ясна. От затвора в Бохемия той пише: Какъв страх би могъл да ни отдели от Бога или каква смърт? Какво ще изгубим, ако се откажем от богатство, приятели и светските почести и от нашия беден живот? Би било по-добре да умрем, отколкото лошо да живеем. Не смеем да съгрешим заради наказанието на смъртта, но да завършим в благодат този настоящ живот, означава да сме освободени от мизерията. Истината е последният победител. Този, който е убит, печели, защото нещастие не може да го нарани, щом грехът няма власт над него.

На кладата
На 8 юни 1415 г. обвинението срещу Хус е произнесено в 39 клаузи: 26 от книгата му за църквата, 7 от трактата му срещу Стефан Палеч и 6 от трактата против Станислав Знаймски – бившия му приятел и наставник. На обвинението Хус отговаря: Отнесох случая си пред папата, преди да почине, но след това той остана неразгледан. Подобно се отнесох и до последвалия го Йоан XXIII. След като в период от две години не бях приет при него, за да се защитя, аз се отнесох до висшия съдия Христос.
На 6 юли 1415 г. Хус е осъден като еретик. Предложено му е да се откаже от убежденията си и да спаси своя живот, но той отказва. При екзекуцията е отказано да му се отслужи изповед. Кладата е запалена не с друго, а с преписи на чешките преводи на книгите на Уиклиф. Обхванат от огнените пламъци на кладата, Ян Хус пророкува: След 100 години Бог ще издигне мъж, чийто призив за реформация няма да може да бъде заглушен.
След малко повече от 100 години, на празника на Вси светии, през 1517 г. Мартин Лутер заковава на портата на Витенбергската катедрала своите 95 тезиса, които стават крайъгълен камък на Реформацията.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg