Неделя, 20.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш." Псалм 50:15

OnLine
RSS Facebook Twitter

Битката за Библията, интервю с Лори Ан Феръл Част 1

Main Pic
Публикувана: 14.03.2009
Автор: Превод: Соня Илиева
Прочетена: 697
Коментари: 0
Лори Ан Фаръл преподава ранна съвременна история и английски език в университета в Клеърмонт, Калифорния. Тя започва да изучава като втора специалност текстовете на Англия по времето на кралете Тюдор и Стюарт. Преди да влезе в академията през 1980 г., д-р Фаръл работи в университета „Йейл”, където по-късно завършва докторската си степен и публикува своята книга върху английската Библия. В книгата тя пише за социалния и политически контекст на събитията, документирани във филма „Битката за Библията”.

За съвременните зрители може да изглежда странно, че тълкуванието на Библията през 14. век е било изключително важно и в политическо отношение. Бихте ли обяснили как се вплита това разделение на двете сфери – на политика и религия, в периода 14.–16. век?
Най-простият отговор е, че в средновековния Запад тези две сфери не са съвсем отделни. Те образуват едно непрекъснато цяло, което означава, че в някакво отношение хората на Средновековието практикуват благочестие във всекидневния живот. Винаги когато религия и политика се смесят, духовното измества светското. Водачеството на папата по духовните въпроси (което се прехвърля и върху светския живот в папските държави) е всесветско водачество. Докато крале и императори, които често заявяват, че имат властта си по божествено право, търпят ограничения и контрол в рамките на т.нар. западно християнство.

Какви са обстоятелствата, свързани с идеята на Уиклиф за директен достъп на хората до Библията? Той е видна фигура в духовния живот и изтъкнат политик. Изненадващо е, че изведнъж се превръща в толкова омразен на всички, като дори се ексхумира тялото му, за да му се нанесе наказание посмъртно. Как се появяват неговите идеи?
Уиклиф е бил наистина един много изтъкнат духовник, а видните духовници през този период често влизат в конфликт с йерархията на църквата. Въпросът е, че Уиклиф основава своята вяра по-скоро върху авторитета на Божието Слово, отколкото върху властта и авторитета на папата (на всички папи) и църковни съвети, които са се редували през вековете и са определили християнската ортодоксалност през поколенията, вмъквайки човешки елементи по важни доктринални въпроси от ранните векове на християнската епоха. Пропагандирането на един свещен текст (сбор от думи, записани през 4. век в книга, наречена Библия) като източник на власт, а не на папата и църковната традиция, е революционното в забележителния принос на Уиклиф за предреформаторската епоха. Той съвсем не е първият протестант, тъй като не е възможно да бъдеш пръв в нещо, което все още не е факт в историята. По-скоро той е един радикален средновековен вярващ.
Аз не приемам твърдението, което представя протестантската ортодоксалност по следния начин: ако протестантите имаха минало, което можеше да се проследи чрез идеите, предавани от поколение на поколение, тогава те имат минало, което е различно от това на Римокатолическата църква. Един вид приемственост, която произтича от постоянната съпротива срещу това, което е представяло западното християнство. Това просто не е вярно. В много отношения, особено по въпросите за църковната власт, протестантските и католическите представи се покриват. Те просто се различават по въпроса за това, което определя властта на църквата. Протестантите твърдят, че това е само Библията, а Римокатолическата църква твърди, че властта на църквата се определя от Библията и дълготрайната историческа традиция.

Разбирането на спасението идва чрез текст на Библията, а не чрез църквата – същността на протестантството. Дори и да не е бил първият протестант, Уиклиф наистина изглежда, че с работата си предшества Реформацията в този много важен аспект.
В това мнение има основание, стига да имаме предвид, че разбираме това „предхождане“ от нашата историческа гледна точка, а не от тази на Средновековието. От историческа и богословска гледна точка дори протестантите от 16. век са смятали, че спасението е процес – съвместима, желана и необходима част от членството в църквата. Ортодоксалните протестанти преследвали радикални и нелегални секти като анабаптистите, често с потресаваща за нас свирепост и жестокост. Английските протестанти например не можели да си представят свят, в който от хората не се изисква да ходят в държавна църква. Такава, в която хората са кръщавани при раждането си, като определящ показател за изискваното членство през това време. Никой не е имал избор. Последователите на Уиклиф може да са искали Библия на английски език, но е нямало как да предвидят протестантската реформация, защото те не са родили тази идея. И така те са представители на средновековния период с радикални идеи, но не и пророци, предвидили какво ще се случи в следващия век.

Как Уиклиф вижда себе си в отношението към християнството и към църквата като цяло?
Аз мисля, че той е бил образован опозиционер. През всеки век в църквата е имало такива, а и след Реформацията също. Предреформаторската църква всъщност е била добра в изслушването и даването на отговори на новите идеи. Ето няколко примера: Ордена на просещите братя, новоинституциализираните Францискански и Доминикански орден, предложенията за свещени практики, предложенията за определяне на свещените дни като Корпус Кристи. Това, което превръща хора като Уиклиф (или Лутер) в отстъпници, е отхвърлянето на техните идеи от църквата. Те търсят промяна в един бързо променящ се период, като Късното средновековие, и нямат основание да мислят, че идеите им няма да бъдат послушани.

Преводът на Уиклиф съвсем не е бил изолиран опит. Кажете ни нещо повече за хората, участвали в преводите на Уиклиф? Знае ли се колко бройки са били направени?
Сигурни сме, че Уиклиф не е превел само едно нещо. Ето защо ние наричаме Библиите уиклифски Библии. Моето мнение е, че той се е интересувал много повече от Библията, отколкото от английската Библия, и е изразявал религиозните си идеи на латински до края на своя живот. Не се знае колко мъже и жени са участвали, колко човека са притежавали Библии, нито колко човека всъщност са ги чели. Действителният брой може да е поразително малък. Това, което имаме, са около 250 копия от тези забранени за времето си текстове, някои от които запазени в цялостен вид, а от други са останали само части. Това може да изглежда на някои малко, но като се има предвид, че всеки ръкопис е оригинален, ръчно написан, датиращ от века преди изобретяването на печатарската преса, това наистина е много. Изобилието от запазени материални доказателства всъщност означава, че уиклифските Библии досега са най-големият пример на средновековна литература на английски език, с който разполагаме. Възможно е дори това да означава, че историците надценяват влиянието, обхвата и властта на Уиклифското (или Лолардско) движение просто поради изобилието на материални доказателства.

Следва

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg